„Стигнахме до сумата от почти 75 млн. евро, за които не са заплатени въглеродни квоти“, каза пред БНР Радостина Славкова от природозащитната организация „За Земята“, които изготвиха с доклад за подценени емисии и спестени финансови средства за последните 5 години.
„Европрокуратурата разследва истинността на данните за парникови газове, подавани към българските институции, а оттам и към европейските. Ние констатирахме в нашето проучване големи различия между данните, подавани към различни отдели на Изпълнителната агенция по околна среда и към КЕВР. До изпълнителната агенция са декларирани значително по-ниски емисии на въглероден диоксид и така е избегнато плащането на въглеродни квоти за това причинено замърсяване. Докато при КЕВР са подавани по-високи цифри, които вероятно са доста по-близки до реалните и на база на тях получават по-висока цена за произведената електро- и топлоенергия“, обясни тя в интервю за предаването „Хоризонт до обед“.
Според Симеон Горов от „За Земята“ от това разминаване се облагодетелстват лицата, които държат съответното съоръжение:
„Когато те не заплащат сумите за квотите, тези пари остават в съответното дружество и по този начин то има по-голяма печалба или по-малък разход“.
По думите му по тази система незаплатените емисии ощетяват както българския, така и европейския бюджет пряко. Непряко обаче това ощетява гражданите на България, като влошава тяхното здраве, води до респираторни заболявания, добави той.
„Ощетените са много, докато печелившият обикновено е един“, категоричен бе Горов и добави:
„Като се търсят преките собственици, може да се стигне до различни офшорни компании с хора, които живеят много обикновен живот, за да притежават множество офшорни компании с големи доходи. Системата, която в момента работи може би не само в България, изобщо в света, позволява да има анонимни печеливши“.
Радостина Славкова подчерта, че тяхното изследване се връща 5 години назад – декларираните емисии между 2017 – 2021 г. Разглеждаме 5 централи – топлофикациите в Перник и Сливен и 3 ТЕЦ – „Брикел“, „Марица 3“, и „Бобов дол“.
По думите ѝ ключова роля имат фирмите, които проверяват и потвърждават информацията за изгорените суровини и отделените емисии от ТЕЦ-овете.
Друг проблем по веригата е, че почти всички инсталации от изследването притежават собствени акредитирани лаборатории, които по принцип би трябвало да са независими. В този случай не са такива, категорична бе Славкова. И добави:
„Отговорността тук е на българската служба по акредитация. Същият орган би трябвало да следи и за коректността на данните, подавани от верификационните фирми. Отново нямаме развитие по въпроса, дори обратното – виждаме примери как се поддържа акредитацията в продължение на 10 години на едната фирма, която е без ясно заявен собственик в търговския регистър. При другата фирма, когато има множество констатирани нарушения в предходните години, не само не се ограничава дейността ѝ или да ѝ се отнеме акредитацията ѝ, а напротив – разширява се“.
По думите ѝ роля в процеса има и Министерство на енергетиката.
„При положение, че една организация без силата на държавата е в състояние да установи такива нередности, бих се изплашил да приема, че държавата не е имала възможността да го направи“, добави Симеон Горов и подчерта, че това прилича на „чадър“.