Депутатите приеха редица закони, с които надупчиха бюджетната рамка. Това каза икономистът Калоян Стайков по Радио "Фокус".
"Това, което стана всъщност в края на миналата година, е, че без бюджетна рамка, без средносрочна рамка, с макроикономическа прогноза всъщност депутатите приеха редица закони, които буквално надупчиха бюджетната рамка за тази година. И сега естествено предизвикателството пред новото правителство е много по-сериозно, просто защото те вече са с вързани ръце. Когато са приети законодателните промени, те ангажират новото правителство, независимо дали ще бъде бюджетът внесе от служебно или от редовно правителство, те му връзват ръцете, защото то вече няма тази гъвкавост да провежда различни политики. Коментарите на БНБ не бяха, или поне това, което аз прочетох, не бяха насочени към финансовия министър, те бяха насочени към всякакви твърдения за промяна на курса. Което е така, само че ние всъщност нямаме самия въпрос и отговора на него. Т.е. това отново са думи, извадени от контекст. Както, между другото, бяха извадени от контекст заглавията за фалит на държавата, промяна на курса, 60% задължения и т.н.", добави той.
По думите му министър Велкова всъщност представи една доста реалистична картина.
"Горе-долу тя може да се опише много опростено като "Ако продължаваме така, в следващите три години дефицитите ще останат високи, значително над 3-процентната граница, дълговете ще растат и тези задължения и тези предизвикателства, предвид увеличаващите се лихви и очакваното затягане на финансовите пазари, могат да доведат до затруднения във финансиране на държавата“.
"Т.е. когато едновременно имате финансова обстановка, която се затяга, ние всички очакваме кредитирането да започне да се ограничава, включително и за публични задължения, и в тази ситуация, ако правителство обяви увеличаване на дефицитите, естествено, това означава и увеличаване на рисковете – в един момент просто да няма достатъчно средства", поясни икономистът.
Според Стайков министър Велкова не говори за рязане на разходи, а за ограничаване на ръста на разходите, т.е. не да отидем на излишък, а вместо да имаме дефицит от 6-7%, да имаме дефицит до 3%.