Ще има ли ефект от мерките срещу дефицита в държавната хазна? Темата коментираха икономистите Юлиан Войнов, Щерьо Ножаров, Евгений Кънев и бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов в студиото на "Здравей, България" по Нова телевизия.
“Прогнозата не е нещо кой знае какво. Тя е направена на базата на стандартен сценарий, при който затихва инфлацията и се възстановява растежът. Прогнозите за икономическия растеж са доста по-добри, отколкото бяха преди 1 година", посочи Дацов.
“Вдигането на доходите е административна мярка, която не е най-добрият начин да се вдига жизненият стандарт на хората. Ако погледнем средните доходи в домакинствата, в момента те изпреварват инфлацията. От гледна точка на макроикономиката - ние се развиваме добре”, смята Юлиан Войнов. Той допълни, че заради рецесионния период, в който навлиза икономиката, административната мярка за увеличение на доходите, не е най-добрата.
“Външната среда е негативна, което означава, че България не може да разчита на дългово финансиране”, каза Щерьо Ножаров. Той прогнозира, че заради скока от 17% на минималните доходи, ще бъдат ударени важни отрасли у нас, най-вече туризмът. Според него сезонът през 2024 г. може да се влоши. “Трябва да се има и предвид, че някои от изявленията на финансовия министър поставят средносрочни рискове пред българската икономика, които се виждат и от чужбина. Трябва да бъдем консервативни”, допълни той.
“Колкото и да звучи парадоксално, през последната година имахме добри възможности заради войната. Бяхме експортьори на трите най-важни стоки - ток, зърно и оръжие. Това не се знае дали ще продължи и тази година и доколко ще оказва влияние върху икономиката. Истината е, че макроикономическата среда се влошава заради затягането на лихвите, геополитическите рискове и отражението на рецесията”, посочи Евгений Кънев.
Според бившият зам.- финансов министър Любомир Дацов, заложеният в проектобюджета на финансовото министерство дефицит трябва да не е 3% от БВП, а около 1% превишение.
“Основното е, че ние имаме структурен дефицит. Всичко е изчерпане. Изобщо не става въпрос дали трябва да бъде 3% от БВП дефицита на държавата. А въпросът е защо не е около 1% превишение. Имаме огромен проблем”, заяви той и предложи два метода за справяне с дефицита. Според него може да се намали разходната част - съкращение на хора, обиране на капиталови разходи, съкращение на ненужни разходи. “Така се овладява такъв тип дефицит. И другото нещо - да вдигнеш данъците”, допълни още Дацов.