Събитие номер едно на седмицата в ЕС беше годишната реч на председателя на Европейската комисия Жозе Баразу пред Европейския парлемент. Тази програмна реч беше последна за него преди европейските избори и мнозина очакваха от нея да проличи дали Барозу ще посегне към безпрецедентен трети мандат начело на Еврокомисията, или ще остави политическото си завещание. Тези въпроси останаха без отговор засега.
За сметка на това Жозе Барозу, цитиран от БНР, отчете, че икономическата ситуация в момента е много по-добра и има изгледи за връщане към стабилен растеж, ако не бъде подценена най-голямата опасност:
„Най-големият риск, който виждам, знаете ли какъв е? Той е политически. Това е основната опасност: липса на стабилност или липса на решителност“, каза Барозу.
Той очерта като основни предизвикателства създаването на банков съюз и доизграждането на единния пазар в области като енергетика, комуникации, електронна търговия. Те, по думите му, трябва да обединяват, а не да разделят допълнително сегашните 28 страни-членки на Евросъюза:
„Не трябва да се делим политически заради разликите между Еврозаната и тези извън нея, между центъра и периферията, между Изток и Запад: ЕС трябва да остане проект за всички страни-членки и общност на равнопоставени“, заяви Барозу в традиционната си годишна реч за състоянието на EC.
След нея той даде специално интервю за БНР, в което обясни как някои от основните му послания се отнасят към България и проблемите, които има страната ни с Шенген, трудовите пазари, мониторинговия механизъм и политическата нестабилност.
По отношение на достъпа до трудовите пазари той подчерта, че свободното движение е основополагащ принцип в Европейския съюз и не може да бъде поставяно под въпрос. Запитан дали според него европейската интеграция е застрашена и дали част от разделителните линии са „Шенген и извън Шенген” и „добре дошли и недобре дошли” на западните трудови пазари, той каза:
„Точно за да избегнем тази опасност говорих много ясно против подобни разделения. Вярвам в единството на Европа, и вярвам, че сме по-силни, когато сме единни. Вече сме 28 страни - разбира се, много различни от гледна точка на икономическото и социалното си развитие, затова е голямо предизвикателство да запазим Европа силна, отворена и обединена. Смятам, че успяваме в това. Например работим за задълбочаване на икономическия и валутен съюз, защото страните, които споделят обща валута очевидно трябва да имат повече механизми за координация помежду си. В същото време обаче не трябва да създаваме първа и втора класа европейско членство. По отношение на Шенген - и моята позиция, и позицията на Европейската комисия е много, много ясна: България и Румъния са изпълнили критериите за членство в Шенген и мисля, че ще е справедливо да им бъде дадена тази възможност колкото се може по-скоро“.
Що се отнася до трудовите пазари в Европа, принципът на свободно движение е основополагащ за Европейския съюз и не трябва да бъде поставян под въпрос, подчерта Барозу. „Разбира се, ако има конкретни проблеми с незачитане на тази свобода, или злоупотреби с нея, има механизми, които ни позволяват да се намесим. Това, което искам да знаят българските граждани, е че Европейската комисия е на страната на тези, които искат силна, обединена и отворена Европа и ще направим всичко, за да няма различен статут на отделните страни. Призовавам всяка от тях също да направи усилия в тази посока“.
Друг ключов елемент в словото на Барозу беше необходимостта да бъде изграден единен пазар в различни области, сред които и в енергетиката. Запитан дали мисли, че единен енергиен пазар е възможен, докато има страни - енергийни острови, като България, зависими изцяло от доставките на руски газ, председателя на ЕК заяви:
„Точно за да имаме такъв единен пазар, ни трябват двупосочните връзки в Европа. Затова и част от усилията, които полагаме за създаване на общ енергиен пазар, е изграждането на мрежи, които да свържат всички страни от Евросъюза и вече да няма такива „енергийни острови”. За тази цел финансираме много подобни мрежи и връзки, включително и в България. Знам, че ако няма единен пазар, страните ще са по-уязвими за определени доставчици на енергия. А когато създадем такъв интегриран пазар, ще има различни опции и това ще даде на всяка страна повече автономност при избора на доставки или транзит - и на газ, и на други енергоизточници“.
Запитан защо 20 години след определянето на политическите критерии от Копенхаген ЕС има нужда от механизъм, който да следи как се спазва върховенството на закона във всички страни-членки, каквото предложение той отправи за втора поредна година, и можем ли да очакваме след време той да замени съществуващия в България и Румъния мониторинг, който, макар и много полезен за вътрешните реформи в тази страни, навреди на европейската им репутация, председателят на ЕК заяви:
„Първо - по отношение на механизма за върховенството на закона - вярвам, че демокрацията е постоянно предизвикателство и никога не можем да приемем спазването на демократичните ценности за даденост. Във всички общества - дори и в най-напредналите демокрации, понякога има негативни тенденции от гледна точка на неспазване на върховенството на закона. В европейските договори имаме някои механизми, които ни позволяват практически да изключим дадена държава от Европейския съюз. Но тъй като това е много крайна мярка, аз дори я наричам “ядрена опция”, тя е много трудна за прилагане. Затова мисля, че ни е нужен друг тип, по-мек механизъм, които ще ни позволи да се намесим, ако върховенството на закона е застрашено в някоя страна, била тя голяма или малка, богата или бедна, стара или по-нова членка на Евросъюза - защото за нас водещ принцип е равнопоставеността“.
Що се отнася до случая с България и Румъния, това, което според Барозу трябва да се направи сега, е двете страни да се съсредоточат върху изпълнението на изискванията, заложени в механизма за сътрудничество и проверка. „Не съм съгласен, че той допринася тези страни да бъдат възприемани лошо. Това, от което зависи как ще бъде възприемана дадена страна, е начинът, по който тя полага усилия да се справи с установените проблеми. А механизмът съществува, за да помогне на съответната страна и на властите в нея да се справят с предизвикателствата, но също и на гражданите, за да знаят какво е постигнато и какво все още трябва да се направи".
"Сега няма да спекулирам какво е бъдещето на мониторинговия механизъм, но моят много приятелски съвет към вас е да се съсредоточите върху необходимите реформи и върху всички мерки, които трябва да се предприемат, за да може България да напредне в областите, които са критично важни - най-вече за нейните собствени граждани, за да могат те да живеят в стабилно и свободно общество и в държава, която съответства изцяло на принципа за върховенство на закона“.
Запитан кои политически рискове, според него, задължително трябва да бъдат избягвани на европейско и национално ниво, Барозу каза: „Икономическата ситуация в Европа сега е много по-добра, отколкото беше. Нека не забравяме, че само преди година много анализатори говореха за възможен провал на еврото и изчезването му като валута. Днес никой не допуска подобно нещо. Устояхме на много трудни ситуации и, ако погледнем последните данни за икономическите показатели, виждаме, че сме на прав път. Доверието се връща - и на инвеститорите, и на потребителите. Но, да, както казах, има политически риск, защото ако инвеститорите, международните ни партньори и пазарите, видят, че правителствата в Евросъюза не продължават достатъчно решително по пътя на реформите, или ако видят, че има опасност от системна политическа нестабилност - това, разбира се, ще намали и доверието“.
Според еврокомисаря, доверието е ключово за икономическия растеж и за инвестициите, без които няма растеж, работни места, заетост. „Призовавам всички страни да се опитат да намалят политическите рискове - били те под формата на политическа поляризация, или политическа нестабилност. Разбира се, уважаваме всички демократични развития във всяка страна-членка, но всички трябва да разберат, че живеем в изключителна икономическа обстановка, в която политиците трябва да показват голямо чувство за отговорност и да си дават сметка колко е важна стабилността“, подчерта той.
България подписа присъединителния си договор в началото на първия мандат на Барозу, а днес, към края на втория, е разтърсена от политически и социални противоречия и продължава да бъде сочена като грешка на разширяването. Запитан дали той я приема така и чувства ли вина, че лично допринесе за влизането на България в Евросъюза, председателят на ЕК заяви:
„Определено не. Мисля, че това не беше грешка, а правилно решение и за България, и за Европейския съюз като цяло. Според мен присъединяването на България й помогна да ускори някои реформи, които са много важни. Аз се възхищавам на вашата страна. Знам, че все още има трудности. Следил съм много внимателно развитието на страната ви, посещавал съм я неведнъж през последните години и съм наясно, че остават още предизвикателства. Но приемането на България определено не беше грешка. Виждаме, че тя отбелязва напредък в много, много области. А членството беше възможност да се осъществят редица реформи, които без членство в Европейския съюз щяха да са много по-трудни и да отнемат много повече време“.