Рибарски: Трябва да сме част от разговорите за бъдещата европейска отбранителна архитектура, вместо да оставаме встрани

Бюджетът, приет на първо четене, не съдържа реални реформи и запазва структурата, която предизвика недоволство сред гражданите. Това заяви депутатът от ПГ на „Продължаваме Промяната“ Радослав Рибарски в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ, цитиран от novini.bg.

По думите му единствената реформа в настоящия бюджет е закриването на Комисията по досиетата, докато останалите параметри представляват повторение на предходната финансова политика.

„Виждаме един бюджет, който буквално преповтаря бюджета от края на 2025 г. Редица въпроси остават без отговор – продължаваме да слушаме общи приказки за стари задължения и фактури от чекмеджета, но не получаваме яснота къде отиват над 9 млрд. лв. капиталови разходи“, каза Рибарски.

Той определи заложения дефицит от 5,7% като „рекорден“ и заяви, че управляващите не са дали убедителни аргументи за разходите. Според него е възможно реалният дефицит да бъде по-нисък, но остава въпросът защо прогнозите се разминават с крайния резултат.

По отношение на капиталовата програма Рибарски постави под съмнение необходимостта от увеличението ѝ до 9,3 млрд. лв. при положение, че през предходната година са били достатъчни около 6 млрд. лв. „Защо се презапасяват с толкова огромна капиталова програма и защо точно в този момент се предвиждат средства, които могат да бъдат раздавани непрозрачно в края на годината?“, попита депутатът.
Той призна, че част от критиките към „Продължаваме Промяната“ за увеличаването на социалните разходи са основателни, но подчерта, че това не обяснява целия размер на дефицита. „Готови сме да понесем отговорност за това, но това не изчерпва причините за този огромен дефицит“, заяви Рибарски.

По темата за инвестицията на германския оръжеен производител „Райнметал“ в България депутатът коментира, че липсата на средства за проекта изпраща негативен сигнал към потенциални инвеститори. „Тази инвестиция е сериозна придобивка за българската отбранителна промишленост. Въпросът остава защо при дефицит от 5,7% изведнъж се оказва, че за този завод няма средства“, каза той.
Рибарски посочи, че проектът може да бъде подкрепен и чрез механизма SAFE чрез възлагане на поръчки за производство, които да подпомогнат финансирането на инвестицията.

Той коментира и позицията на България относно отбраната на Европа и помощта за Украйна. Според него страната ни изостава от процесите, които се развиват на европейско ниво. „Европа гледа колективно на своята отбрана. Държавите, които участват активно в тези процеси, ще бъдат водещи при бъдещите отбранителни доставки и инвестиции в нови технологии“, заяви депутатът.

По думите му България трябва да бъде част от разговорите за бъдещата европейска отбранителна архитектура, вместо да остава встрани. „Не може да сме догонващи и в един момент да се окаже, че сме останали извън масата, на която се взимат решенията“, предупреди Радослав Рибарски.

Политиката на колебание и липса на ясна стратегия в сферата на енергетиката и отбраната не е устойчив подход, обясни още политикът.

По думите му темата за отношението към Украйна не трябва да се свежда до разделение „за“ или „против“, тъй като това допълнително поляризира обществото. „Ние сме за развитие на отбраната в България, както и за енергетиката. Енергийната сигурност също е изключително важна“, посочи Рибарски.
Той коментира и възможността за възстановяване на проекта АЕЦ „Белене“ с участие на Украйна, като заяви, че подобен мащабен инвестиционен проект не може да бъде реализиран без ясна стратегия. „Не знам как точно възнамеряват да възобновят проекта „Белене“ с Украйна. Предстои да видим какво точно е разглеждано на тази среща, но подходът по този начин не ми изглежда устойчив. При такъв огромен проект ще има допълнително натоварване за бюджета и разходите“, каза депутатът.

По темата за договора с турската компания „Боташ“ Рибарски заяви, че замразяването му потвърждава критиките на „Продължаваме Промяната“, че споразумението е неизгодно за България. „Боташ е неизгоден договор за България. Многократно сме го заявявали през последните три години“, каза депутатът.
Той припомни, че договорът е бил подписан след споровете около газовите доставки през 2022 г., като според него твърденията за липса на газ са били използвани като аргумент за сключването му. „Връзката с Азербайджан буквално след няколко месеца беше пусната в експлоатация“, посочи Рибарски.

По думите му депутатите от Комисията по енергетика не са получили допълнителна информация за бъдещето на договора с „Боташ“. „Това, което виждаме в турските медии, е че се говори за надграждане. Въпросът е какво точно означава това надграждане. Ако сега договорът е неизгоден и не сме доволни от него, какво да очакваме след 15 месеца?“, попита той.

Рибарски постави и въпроса какво ще се случи с натрупаните по договора около 367 млн. лв. разходи и дали евентуални промени няма отново да бъдат за сметка на България.

Депутатът коментира и случая с бившия директор на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев, който беше задържан и освободен под гаранция.
Според Рибарски това е пореден пример за модел, при който разследванията се проточват с години. „Когато се сгъстят облаците над главите на такива лица, се оказва, че са избягали. Започва издирване, а в крайна сметка делата се точат с години“, заяви той.

По думите му трябва да бъдат изяснени фактите около средствата, отпускани от ББР. „Дано се разкрият повече факти около тези милиони, дори милиард, които в ББР са отишли не по предназначение – към малки и средни предприятия, каквато е ролята на банката“, каза Радослав Рибарски.