Центърът за изследване на демокрацията ще представи 3 различни сценария, които изследват доколко е възможно страната ни да постигне климатична неутралност. Дискусията е под надслов "Пътна карта за климатична неутралност на България до 2050 г."
При сегашните политики постигането на климатична неутралност остава много далеч. При алтернативни политики до 2030 г. може да се постигне много дълбока декарбонизация, а до 2050 г. пълна климатична неутралност.
Това каза в интервю за БНР Костанца Рангелова, старши анализатор в Програма "Енергетика и климат" на ЦИД. Тя смята, че политиките трябва да са по-амбициозни, а вместо това ноблюдаваме митове и внушения по темата.
"В момента няма едно разбиране за това, че тази упоритост за запазването на въглищните централи на всяка цена до безкрай, спъва много повече икономиката и данъкоплатците", посочи Рангелова в предаването "Преди всички".
По думите ѝ България е единствената страна в ЕС, която все още няма одобрени планове за справедлив преход, което е червена лампичка. Нямаме ясен план и стратегия как да се случи този преход, подчерта тя. Според нея парите за справедлив преход трябва "да бъдат похарчени умно", с ясна стратегия, а не "да изтекат в канала".
Рискуваме след 5-6 години, когато повечето държави вече ще са извели въглищните централи, нашите да стават все по-неикономични и да не могат да се конкурират на пазара, изтъкна Костанца Рангелова.
"Ситуация, в която енергийният ни сектор да бъде в още по-лошо състояние и все повече ще тежи на бюджета. Нашите въглищни централи ще бъдат използвани като някакъв динозавър в енергийния сектор."
В момента се поддържат много закостенели митове, че въглищните централи са крайъгълният камък на нашата енергетика. Създава се и впечатлението, че икономиката няма да може да поеме трансформацията, коментира Рангелова.
Хората правят асоциация с ранните години на демокрацията и затварянето на предприятия. В момента обаче не сме в такава ситуация, защото има рекордно ниска безработица и икономика, жажда за работна ръка, поясни тя.