Интервенцията в Ирак има съдбовно значение за ролята на Америка в първите две десетилетия на 21. век. Тази кампания прекъсна успешното настъпление на САЩ в тяхната роля на водеща световна сила след края на Студената война.
Това мнение изрази в интервю за БНР политологът доц. Огнян Минчев
"До такава степен бяха мощни стратегическите позиции на САЩ и Западна Европа, че Русия си даваше ясно сметка, че нейните шансове са в практично партньорство със Запада. Затъването на Америка в Ирак, в пясъците на иракската пустиня, на иракската гражданска война, даде възможност на Русия, Китай, Иран и на редица други фактори в международния живот да се еманципират контрола на хегемонния Запад и на практика да формират този хаотичен международен ред, на който "се наслаждаваме" днес."
Многополярността, която е толкова активно пропагандирана от Пекин, Москва и други столици, представлява липса на международни правила и възможност за конфликти, които не са регулирани от каквито и да е норми на международни отношения, допълни политологът.
"В този контекст, самата Русия, заобиколена от тази атлантическа система за сигурност, нямаше да има друга разумна алтернатива, освен да бъде партньор и да се стреми да бъде съюзник на атлантическия свят, за да може да гарантира собствената си национална сигурност. Затъването на САЩ в Ирак отвори много сериозен стратегически вакуум в международната сигурност и глобалните отношения, в който хора като Владимир Путин, в Пекин, Техеран и на други места видяха своя прозорец от възможности да се еманципират от западния патронаж и да развият своя собствена стратегическа визия - вече за съперничество, а не за сътрудничество със Запада."
В продължение на две десетилетия руският президент получи от Запада всичко, което поиска, чрез разширяване на сферата от ултиматуми, смята Огнян Минчев.
Ако на Путин бъде даден картбланш в Украйна, следващата стъпка ще бъде Прибалтика, Молдова, България, Сърбия и т.н., допуска политологът.
"Москва и Пекин ще направят всичко възможно да се възползват от дълбоката поляризация на американската политика. Има силна мобилизация на двата крайни полюса на американското обществено мнение, което прогаря, не позволява концентрация в политическия център и създаването на разумна двупартийна позиция. Особено опасна и заради това много харесвана от Москва и Пекин е позицията на Доналд Тръмп. Със своя бизнес изолационизъм. Той тези възгледи ги споделя още от 80-те години – че Америка трябва да се грижи за себе си и нейните отношения с другите трябва да бъдат изградени на бизнес основа – плащаш си, пазим те. Ако през 80-те години президент не бе Роналд Рейгън, а Доналд Тръмп, съветският комунизъм още щеше да властва над Русия и половин Европа", коментира политологът.
Тръмп неслучайно днес атакува интервенцията на САЩ в Ирак – това е един от най-удобните за него примери за провал на американския интернационализъм, подчерта доц. Минчев.
"Тръмп не атакува Рейгън, атакува точно Буш и неговата атака към Ирак, която доведе до рухване на потенциала на САЩ да бъде водещата сила в един нов американски век. Това ще бъде битка, която ще се разгръща пред очите ни през следващата година."
Тръмп е наистина изолационист, Де Сантис е близък до по-крайния консерватизъм на Тръмп, но е много по-гъвкав и е интернационалист. Движението MAGA (Да направим Америка отново велика) контролира около 40% от гласовете на активните републиканци и е много трудно да вземеш номинацията на Републиканската партия и да мобилизираш за победа, ако тези 40% не бъдат убедени, че ти си техният кандидат, поясни Минчев, който очаква интересна кампания за президентските избори в САЩ догодина.