Изоставането на процеса на модернизация в Българската армия и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, както и технологичното изоставане и неадекватното ресурсно осигуряване, водят до нарастващи дефицити. Това се посочва в доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България за 2022 г. Нивата на тези дефицити и перспективите за тяхното намаляване в средносрочен план са такива, че състоянието на способностите на Въоръжените сили се оценява като незадоволително, пише още в доклада, който Министерският съвет прие миналата седмица и е публикуван.
Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите, особено по основната и най-тежка мисия на Въоръжените сили – мисия „Отбрана“. Текущото състояние на способностите има директен негативен ефект и върху изпълнението на ангажиментите на България към колективната отбрана на НАТО, се посочва още в документа.
БТА припомня, че през февруари т.г. началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов представи в София анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2022 г.
Среда за сигурност
Според приетия от Министерски съвет доклад руската военна агресия е най-непосредствената заплаха за мира в световен план през изминалата година. Войната на Руската федерация против Украйна беше основният фактор с дестабилизиращо влияние върху стратегическата среда, който определяше предизвикателствата за националната сигурност. Хибридните заплахи, тероризмът, авторитарните режими, миграционните вълни, организираната престъпност, кибер-престъпността и когнитивните въздействия бяха сред главните предизвикателства за националната и съюзната сигурност, а в глобален план и доставките на зърно, пише още в документа.
Руските въоръжени сили извършваха системни военни престъпления, се посочва в доклада. Войната доведе до разширяване и интензифициране на руската хибридна подривна дейност против държавите от НАТО и ЕС. Според доклада целта на тези действия е насочена основно към създаване на вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне, възпрепятстване на решения за укрепване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал, намаляване на солидарността и подкрепата за Украйна и оказването на навременна и ефективна военна помощ; продължаване на зависимостта от руски енергийни доставки.
България също беше обект на системни руски хибридни въздействия, включително и чрез едностранно прекъсване на газовите доставки, с цел оказване на влияние върху вземането на суверенни национални стратегически решения, пише още в доклада и се допълва, че през 2022 г. нараснаха и рисковете за киберсигурността.
В доклада се посочва още, че в Република Северна Македония конституционните промени се забавят, включително поради неотшумяващи антибългарски общественополитически стереотипи, а това влияе негативно върху стартирането на преговори за присъединяване на страната към ЕС.
Хората в отбраната
Към 31.12.2022 г. текущият некомплект от военнослужещи за Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия нарасна до 19,7%, пише още в доклада. От тях недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати - 6,5%, на сержанти/старшини - 10,9% и на войници/ матроси - 24,2%. Завишено ниво на некомплект се наблюдава при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад.
Съотношението кандидати/вакантни длъжности продължи да намалява за трета поредна година и това е сериозно предизвикателство. Най-сериозно остава положението в Сухопътните войски.
Въпреки положените усилия за комплектуване на въоръжените сили с доброволен резерв, заетите длъжности в края на м.г. са едва 13%. Основните причина са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители. Стартира срочната служба в доброволния резерв. Преминалите пълен срок на обучение имаха възможност да постъпят на военна служба или да сключат договор за служба в доброволния резерв и около 95% от тях постъпиха на военна служба, посочва докладът.
В него се отбелязва, че заплатите на военнослужещите и цивилните служители бяха увеличени средно с 15%, също така бяха увеличени до три пъти компенсационните суми за живеещите на свободен наем. Актуализирани бяха финансовите условия при командироване извън страната и се работеше за повишаване на командировъчните пари при участие в мисии. Въведено беше допълнително месечно възнаграждение на българските военнослужещи от състава на Многонационалната бойна група на НАТО. Увеличен беше почти двойно размерът на стипендията на курсантите. В напреднал етап е разработването на нормативен акт, регламентиращ техния статут като военнослужещи.
Разходи за отбрана
През периода 2018-2022 г. разходите за отбрана като процент от БВП на страната остават почти без изменения в диапазона от 1,44% до 1,62% (с изключение на 2019 г., когато връзка със закупуването на нов боен самолет, разходите за отбрана превишиха всички предварителни разчети и достигнаха 3,13%). Това е изоставане в постигането на поетия политически ангажимент в НАТО за увеличаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г, се отбелязва в документа.
Според доклада за 2022 г. първоначалните оценки показват несъответствие (1,62%) спрямо заложеното в Националния план 2024 (1,70%). При излизане на окончателните стойности на БВП на страната за 2022 г., това процентно съотношение се очаква да спадне допълнително, пише още в доклада. В него се посочва, че в НАТО 2% вече се възприемат не като цел, а като основа за по-нататъшно нарастване на разходите за отбрана.
Модернизация и превъоръжаване
В изпълнение на „Програма 2032“ продължи реализацията на основните инвестиционни проекти за преодоляване на дефицита от отбранителни способности. Беше изготвен проект на „Програма за приоритетни инвестиционни разходи“, в която бяха включени 13 основни проекта за превъоръжаване на Българската армия. Програмата беше одобрена от Министерския съвет и през ноември 2022 г. беше внесена в Народното събрание, но не беше обсъдена от Комисията по отбрана и гласувана.
Реализацията на трите основни инвестиционни проекта създава базови предпоставки за преодоляване на дефицита от критично необходими способности. Попълването на този дефицит зависи и от придобиването на 155 мм гаубици; ракетна система за залпов огън; нови трикоординатни радари; зенитно-ракетни комплекси; дистанционно управляеми системи, безпилотни летателни апарати и средства за противодействие на такива; системи за командване и управление; способности за киберотбрана; брегови противокорабни комплекси и подводници.
Продължи изпълнението на проекти от Портфолио от инвестиционни проекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, което съдържа 41 проекта. Извършеният преглед и анализ показва, че по отношение на изпълнените дейности и осигурения финансов ресурс, календарната 2022 г. е била по-успешна от предходната година за реализацията на проектите.
В доклада се отбелязва, че финансовите ограничения, некомплектът от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на Целите на способности за НАТО.