Имаме ясна тенденция за спад на цената на хлебната пшеница, но въпреки всичко хлябът продължава да расте. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров за динамиката на средните цени в групата на хранителните стоки на пресконференцията на независимите синдикати в България и Институтът за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, предаде репортер на “Фокус".
“Ако помните ние бяхме против намалените ставки на ДДС и нулевите ставки на хляба и на брашното, защото твърдението за тяхното въвеждане беше “така ще падне цената", а тя за пореден път се увеличава. На годишна база от март 2022 до март 2023, хлябът, е нараствал с 8,6%, иначе хлебните изделия с 18%, някои с още повече, при 55% намаление на слънчогледа и 27 процента на хлебната пшеница", добави той.
Подобни е и динамиката на средните цени при групата на нехранителните стоки и услуги, сподели от своя страна и зам.-директорът на института Виолета Иванова.
Тя коментира приетата директива за адекватни минимални работни заплати и препоръча, че минималната работна заплата трябва да догонва заплата за издръжка.
“На този етап, въпреки че имаме увеличение на минималната заплата от началото на годината, тя представлява едва 43% от заплата за издръжка. Все пак положителен знак имаме, защото за същия период на 2022, този дял е представлявал 41,5% Все още оставаме далеч от достигане на необходимия размер на заплата за издръжка", допълни Иванова.
Резултатите са част от традиционното наблюдение на потребителските цени и заплата за издръжка в първото тримесечие на 2023г., съобщени на пресконференцията
От пресконференцията стана ясно, че доходът, необходим за издръжка, нараства с 14,6% на годишна база и 3,1% на тримесечна база. Това прави 1394 лв за работещ и сам живеещ човек и 2509 лв обща стойност за тричленно семейство. Нарастването за едногодишен период е с 320 лева за тричленно семейство и по-малко, само 178 лв. за 1 лице.
На събитието участие взе и директорът на ИССИО Любослав Костов:
“В условията на рекордна инфлация за последните 25 години, нашата минимална работна заплата два пъти по-малко от тази в повечето страни от ЕС за последната една година", каза Костов.
“С 2,4 пъти нарастват изтеглените спестявания, което потвърждава тенденцията, че хората теглят, ако имат спестявания, защото не всички имат", уточни той.
Нарастването на необходимия месечен доход при хранителните стоки е с 21,1% , а при нехранителните е с 10.
Президентът на КНСБ каза, че настояват да бъде своевременно приет Закон за държавен бюджет за 2023г.
“Ние виждаме един изпреварващ ръст на цените в малката кошница, която нараства с 26 процента, независимо че заплатата за издръжка нараства с малко над 15. Малката кошница расте доста интензивно и продължава да расте при спадащи цени на суровините и материалите, които са основни за производството на съответните стоки и услуги, което за нас е необяснимо. Единственият извод, който можем да направим е, че спекулата продължава", подчерта Димитров.
“Оттук нататък трябва да има отрицателни проценти, дефлация в дадени стоки и услуги, за да може някой да каже, че тенденцията е обърната и цените вървят към нормализация. Но цените не вървят към нормализация, вървят нагоре", поясни той.