„Основното притеснение е големият дефицит, който на практика е отложено вдигане на данъчно-осигурителната тежест. Дори това сега да не се случи, високият дефицит води на първо място до повишаване на външния дълг. От 2021 до 2025 той ще нарасне с 10% спрямо БВП, достигайки 35%, което е огромна скорост и в един момент ще трябва да се плаща.“
Това каза в студиото на „Добро утро, Европа“ икономистът Щерьо Ножаров. Според него с този бюджет най-ранната дата за членство на България в Еврозоната се отлага за 2027 г.
Лично моят експертен прочит, като изчетох внимателно всички материали, показва, че ако този бюджет се приеме, така както е предложен от Министерския съвет най-ранната дата за влизане на България в Еврозоната ще е 2027 г.
Ножаров посочи, че в проектобюджета има скрит буфер – заложен е минимум от 4.5 млрд. лв. във фискалния резерв до края на годината, а той в момента е малко над 15 млрд. лв.
„Какво се случва с тези 10 милиарда“, попита икономистът.
Конюнктурата на международните пазари е неблагоприятна за теглене на заеми, отбеляза Ножаров.
Увеличение на доходите трябва да има само след увеличение на производителността на труда и икономическия растеж.
Ножаров отбеляза, че се предвижда 12% увеличение на пенсиите само от централния бюджет.
„С 4 млрд. лв. се увеличават разходите за социална политика“, коментира той.
„Този бюджет трябва да се съчетае с известна частична реформа в публичния сектор, която трябва да продължи и през следващата година“, подчерта Ножаров.
„Също в пенсионно-осигурителната и здравна система. В противен случай или ще имаме скоростно увеличаване на външния дълг или ще трябва да има вдигане не само на данъци, но и осигуровки, което е нежелателно, защото българският бизнес едва едва стои на пазара“, предупреди икономистът.
Според него въвеждането на необлагаем минимум ще доведе до емиграция на висококвалифицирани кадри в чужбина.
„В икономиката безплатен обяд няма и нищо не се губи. От едни ще вземе, на други ще даде. Необлагаемият минимум ще доведе до увеличение на данъка до всички останали на 15%, тоест с 50%, което автоматично ще доведе до миграцията на висококвалифицирани специалисти в чужбина. Тук общата фискална тежест върху доходите е близо 40%, а във Великобритания е 35%“, добави още той.
„Това предложение води до преразпределяне. Тоест, по този начин държавата казва, че ще се грижи за най-нискоквалифицираните и те няма нужда да се квалифицират, защото все повече ще им се вдигат доходите, а в същото време тези, които са по-висококвалифицирани, не ги желае, нека си ходят“, каза още Ножаров.