До 30 юни България временно забрани вноса на зърно, мляко, месо и други храни с произход Украйна.
Такова решение гласува преди дни Министерският съвет, след като подобна мярка по-рано взеха Полша, Унгария и Словакия.
"Никак няма да се отрази това, защото България произвежда няколко пъти повече зърно, отколкото потребява, и хората, които го произвеждат, решиха, че ще спечелят много повече, ако го задържат. Очакваха да го продадат на по-висока цена, но тя не дойде. Какво правим тогава? Загубиха 4 милиарда лева, защото не са продали навреме", каза банкерът Левон Хампарцумян в предаването "Опорни хора".
"Прогнозите как ще умрем от студ и няма да има газ се оказаха пропагандни тези на журналисти, които обичат сензации. Бизнесът със зърно направи грешни прогнози и сега украинското зърно не им пречи, пречат им огромните запаси зърно, защото новата реколта идва. Това залежало зърно няма да поскъпне. Не украинците са им задържали зърното по складовете", каза още Хампарцумян пред Bulgaria ON AIR.
"Хем искаме да намаляват цените, хем възпрепятстваме пазарните предпоставки това да се случи. Трябва да помислим защо нашето трябва да е по-скъпо и какво трябва да се e направи, за да е нашето по-конкурентно. Въпросът е да се нагодиш към пазара, той няма как да се нагоди към нас", подчерта банкерът.
На въпрос как му изглежда стартът на 49-ото НС, той отговори: "Политиците гледат сондажите на влияние и се опитват да направят схема, в която да се изкъпят, без да се намокрят. Гледат да свършат някаква работа, но да си запазят някакви параметри на червени линии, защото смятат, че ако подходят държавнически и свършат неща, които са от полза за движението напред, биха загубили електорат на следващите избори. От тази гледна точка стъпват по-внимателно."
Според Левон Хампарцумян не е хубаво държавата да върви напред с големи дефицити. "Дългът е заем от нашите бъдещи приходи, тоест този дълг трябва да се използва за нещо, което ще увеличи бъдещите приходи, а не просто да се изконсумира в рамките на една година", допълни той.
Запитан може ли дефицитът да бъде 3% и в същото време да има социална политика, Хампарцумян заяви, че това е възможно.
"Всички говорят за заплати и пенсии, но всъщност пенсиите са малка фракция от десетте милиарда, които отидоха във вид на помощи за бизнеса. Така че да видим така наречения бизнес - има хора, които печелят и които губят, но вечно ли ще бъдат на кислород, няма как. Важно е това, което имаме, да го разпределяме рационално и да въртим парите бързо. Нито сме глупави, нито крадливи, ние сме неефективни", смята Хампарцумян.