По-висок темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите членки на Европейския съюз и слаба вероятност да изпълним Маастрихтския критерий за инфлацията, от който зависи присъединяването ни към еврозоната до 2025 г., прогнозират изследователите от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, съобщиха от Института.
Това се казва в макроикономическата прогноза на икономистите на БАН за периода 2023-2025 г., основана на допускания на икономическото развитие по отношение на международните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, очертани в средносрочната бюджетна прогноза за същия период.
Като причина те сочат външни фактори, сред които високите цени на енергоресурсите, и военния конфликт в Украйна. Ако погледнем обаче днешните реалности, нещата не изглеждат съвсем така. Понижаването на цената на енергоносителите изглежда достатъчно трайно, в това число на природен газ и петрол. Дали това ще се запази през идващата зима е трудно да се прогнозира. Но променената картина на доставки за ЕС, в това число и за България дава определени гаранции, че шоково поскъпване няма да има.
Що се отнася до някои противоречиви решения в областта на икономическата политика, като провеждане на мерки, несъобразени с реалните финансови възможности на страната, липса на политически консенсус по важни за страната въпроси и др., тук политическите сили в 49-то Народно събрание имат намерението да коригират част от тези мерки или поне така декларират. Връщането на ДДС за повечето отрасли на обичайните равнища и спирането на помощи "на калпак" са само част от намеренията.
Според икономистите, прогнозата в средносрочен план е за икономически растеж от порядъка на 3-3,5 на сто годишно, като нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и желанието за ускорено усвояване на европейски средства в България, най-вече по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Нека посочим обаче, че проблемите около войната в Украйна доведоха до истински бум в производството на военно-промишления ни комплекс. Въпреки че нямаме окончателни цифри, се очаква изнесената продукция от този отрасъл да е над 3 милиарда долара през настоящата година.
Затова и прогнозата за реалният растеж на БВП - до около 1,7 на сто през 2023 г. може да се окаже и занижена Очаква се през 2024 г. БВП да надхвърли 200 млрд. лв. в номинално изражение заради високата инфлация през последните две години.
Бюджетният дефицит ще е в силна зависимост от политическата ситуация, се казва в макроикономическата прогноза на икономистите. За учените фискалната консолидация и изпълнението на Маастрихтския критерий за бюджетния дефицит ще са възможни само при постигане на политическа стабилност.
Продължаването на действието на приетите компенсационни механизми и нагласите за по-нататъшни увеличения на минималната работна заплата и пенсиите няма да позволят на икономиката да постигне балансиран бюджет за целия прогнозен период, смятат икономистите на БАН. Прогнозата им е, че публичният дълг вероятно ще достигне нива от около 30 на сто от БВП в края на периода, но това едва ли ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията.