Българите не подсказват на политиците ясен изход от кризата, но като че ли синхронизация между първите две сили изглежда като интуитивно по-предпочитания избор и поне по половината от двата основни електората са свикнали с идеята преди появата на план „Б“.
Изборите не са оставили обществото с ясно усещане, че са били честни, с изключение на убеждението сред електората на ГЕРБ – това обаче е често срещана картина след избори. Ако изборите се проведат сега отново, резултатът би бил сходен, а губещите могат да продължат да губят. Преди своето обявяване за кандидат за премиер Мария Габриел се ползва със сравнително добър рейтинг, макар и да е твърде далеч от най-добрите позиции по доверие.
Изводите са от редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ сред 803 пълнолетни българи, проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 27 април-5 май.
При изброяването на опции какво правителство да се създаде, най-сериозното натрупване е всъщност – макар и символично – в отговорите от типа „Не знам/не мога да преценя“: 28,5%. Това е симптоматично за обществения климат в страната.
Опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ събира аналогична подкрепа – 28%, а опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има такъв народ“ се ползва с подкрепа от 20,7%. Най-добре е да се проведат нови предсрочни парламентарни избори – това казват 22,8%.
Над половината от привържениците и на ГЕРБ, и на ПП и ДБ са свикнали с мисълта за някаква форма на общо правителство с другия. При ГЕРБ обаче останалите са предимно в опцията „правителство с ДПС, БСП и ИТН“, а при ПП и ДБ останалите са предимно в опцията „нови избори“. Най-осезаеми дялове от привържениците на ДПС и БСП пък биха се радвали да видят партиите си във властта, дори и близо до ГЕРБ. „Възраждане“ по традиция искат нови избори.
Българите не са убедени, че изборите на 2 април са били свободни и честни – 35% приемат, че са били такива, но 37,4% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. По традиция, привържениците на победилата партия са по-убедени – близо 80% от тях са с положително мнение, а привържениците на загубилата са „на кантар“. За сравнение, дни преди 2 април честни избори очакваха 25,2%, а обратното очакваха 52,1%. Останалите се колебаеха. Тогава обаче, вероятно и с неяснотата на очаквания победител, двата големи електората бяха с колебливи очаквания. След изборите този на ГЕРБ вече определя изборите като свободни и честни и това е част от обяснението за сегашната разлика спрямо очакванията.
Ако сега имаше избори, те вероятно биха показали сходен резултат с очакваната в такива моменти положителна инерция за печелещите от 2 април и негативна за губещите. ГЕРБ-СДС биха били на първо място с 26,8% от гласовете, а ПП-ДБ – на второ с 24,1%. „Възраждане“ е трета сила с 14,7%, а ДПС – четвърта с 13,9%. БСП е на петото място с 9,1%. Близо около бариерата е „Има такъв народ“ с 4,1%. Недалеч под бариерата личат „Български възход“ с 3,2%, а „Левицата“ е с 1,5%. Останалата подкрепа отива за по-малки формации.
Очакваната при нови избори активност, ако те бяха в началото на май, е около и по-ниска от тази през април – доколкото сега 39,2% заявяват, че със сигурност биха гласували, а това е не по-високо и дори по-ниско от декларираното преди последните избори. 4,3% от всички гласуващи се канят да изберат „Не подкрепям никого“ – което вещае възможност за лек ръст и в тези гласове.
Българският еврокомисар Мария Габриел напоследък има позиция в челото на „златната среда“ на подреждането по рейтинг с около -45 пункта разлика доверие минус недоверие, макар и като конкретни дялове на положителни оценки (напоследък около 11%) Габриел да е далеч от предни позиции. За сравнение, последните в тези подреждания обикновено имат напоследък около -70 пункта, а първото място е около нулата. Разбира се, тези данни отразяват стартовата позиция на Габриел – преди обявяването за кандидат за премиер. „Галъп интернешънъл“ от години отчита доверието в българския еврокомисар – българска фигура от политическата система на Европейския съюз – на всеки два месеца.
Най-популярна политическа фигура в страната остава Румен Радев със сходни дялове доверие и недоверие в последните месеци около четиридесетте процента, а сравнително добро за българските стандарти доверие има и служебният премиер, председателят на Народното събрание, лидерите на основните партии и т.н.
„Галъп интернешънъл болкан“ мери лични рейтинги на всички основни фигури всеки месец или на двумесечна база. Публикуването на такива данни обаче има смисъл единствено в редки моменти като този за обществен ориентир. Данните за личното доверие по правило зависят от продължителността на политическия „стаж“ на даден политик, „бонифицират“ или „наказват“ дадени фигури в зависимост от поста, който заемат и тежестта на задачите, а и връзката на доверието на партиен лидер с партийната подкрепа е противоречива. Данните за лично доверие показват всъщност какъв е вкусът на обществото, а не как даден политик върши своята работа.
Данните не бива да се четат като дословна класация – доколкото малки величини преподреждат месец след месец, а влияние оказват и нивата на разпознаваемост. Например, лидери на по-малки формации не са достатъчно разпознаваеми и т.н. В същото време колкото по-разпознаваем си, т.е. имаш повече шанс да си „изхабен“.