Социалните плащания и пенсиите ще бъдат гарантирани, дори и да не бъде приет бюджетът за 2023 година. Около това мнение се обединиха бившият социален министър Христина Христова и икономистът Юлиан Войнов в студиото на "Bulgaria ON AIR".
"Правило е, че каквито и ситуации да има, се изпълнява съществуващото законодателство - в социалната сфера е гарантирана минималната работна заплата, минималният осигурителен доход, плащанията за хората с увреждания", каза Христова.
Тя е категорична, че изплащането на пенсиите няма да бъде поставено под риск.
Даже за пенсиите в мотивите към бюджета има две допускания за намаляване на бюджетния дефицит - да се отложи от 1 юли за октомври увеличаването на пенсиите, което ще се спести 1 млрд., или изобщо да не се състои, така ще се спестят около 1,5 млрд.", поясни бившият социален министър.
Според нея обаче е много важно депутатите в парламента да направят сериозни дебати по бюджета и да няма "наддавания" с плащания на калпак, което е разхищение на държавни средства.
"Ако не ни стигнат средствата, едното, което може да бъде направено, е увеличаване на данъците, а другото е да харчим от резерва. И двете не са разумни", обясни Христова.
Според нея обаче, въпреки тревожните хипотези, очертани около бюджета, ще се намери процедура за изход от ситуацията.
"Когато държавата не може да приеме бюджет в определените срокове, е разписано, че действа бюджетът за предходната година за три месеца, без обаче да се счита времето, през което няма парламент", поясни Войнов.
Той добави, че приходите и разходите ще могат да се изпълняват при неприет бюджет, но няма да може да се изтегли нов дълг.
"Ако не се стигне до приемане на нов бюджет и не се поеме нов дълг, трябва да има драстично свиване на бюджетния дефицит. Има натрупан фискален резерв, от който може да се харчи, но целта трябва да е приемането на тазгодишния бюджет", допълни икономистът.
Според Войнов дефицитът би могъл да се намали, но не е добра идея да се посяга на данъците. Това може да стане през свиване на капиталови разходи.
"Социалните разходи няма да бъдат засегнати. Имайки предвид и предсрочните избори, едва ли ще се ограничават тези плащания. Капиталовите разходи за инвестиции е вероятно да бъдат орязани. Всичките инвестиции, които са планирани, няма да бъдат изпълнени. Ще пострадат някои от проектите на общините и това ще застраши цялата проектна програма на общините и държавата", допълни гостът и отбеляза, че от капиталовата програма могат да бъдат спестени около 5-6 млрд. лв.
Икономистът каза още, че натрупаната сума във фискалния резерв е около 8-10 млрд. лв., което е буфер, който обаче може да бъде използван само, ако държавата не тегли допълнителен дълг.