Президентът Росен Плевнелиев има готовност и ще се възползва от своето право да свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), заяви самият той пред журналисти. Коментарът на държавния глава бе по повод думите на министъра на отбраната Ангел Найденов, че е добре да се свика КСНС за кризата с бежанците от Сирия.
„Много е важно изпълнителната власт и парламентът да подадат сигналите към мен, че имаме готовност да дебатираме по продължаването на реформата в сектор „Сигурност“, анблок, в пакет, а не на парче. И съответно министърът на вътрешните работи да посочи, че има готовност с промените в законите. Правителството през Съвета по сигурността към министерски съвет да е ревизирало своите планове. Аз ще се възползвам от това право, когато дойде подходящият момент”, заяви държавният глава, като подчерта, че инициативата за свикване на КСНС е негова и той ще го свика веднага щом прецени. „Но аз не искам този КСНС да бъде една говорилня”, уточни той.
Като държавен глава, аз нося отговорността Консултативният съвет по национална сигурност да не се провали, да не се получи политическо противопоставяне, а обратното – да бъде ефективен инструмент за постигане на консенсус, изтъкна Плевнелиев. За целта изпълнителната власт трябва да е ревизирала плановете си.
„Военният министър посочи, че има основание за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност, същевременно каза, че няма смисъл да се свиква Съветът по сигурността към Министерски съвет. Малко странно е това изявление”, коментира президентът.
КСНС към президента е консултативен орган, същевременно има Съвет по сигурността, който е изпълнителен орган. Там се ревизират плановете, там се осигурява финансирането, там се взимат важните решения, обясни разликата Плевнелиев. „Очаквам, такива са и посланията, които получавам от министрите, от правителството - те реализираха своя план, знаят какво правят, имат съответното финансиране, ако трябва ще вземат допълнителни мерки. Изцяло в компетентността на изпълнителната власт е да се справи с проблема, който имаме”, посочи той.
На въпрос как оценява действията на правителството при справяне с кризата с бежанците, държавният глава заяви: „Не мога да давам оценка по средата на целия този процес. България никога не е очаквала да има подобен проблем в този мащаб. Плановете на правителството и на държавата са били до 5000 бежанци. Сега тази цифра много скоростно се надхвърля. От тази гледна точка плановете трябва да се ревизират, да се положат допълнителни усилия. Има проблем. Този проблем се надявам да бъде адресиран и решаван”.
Кризата с бежанците е повече от очевидна, но България не бива по никакъв начин да показва неотговорно отношение, защото бежанци има в много други европейски държави – Италия, Гърция, Малта, каза Росен Плевнелиев.
„Нека си дадем сметка колко бежански вълни е имало в България през последните сто години. Нашата нация има своя опит, не можем да бъдем изненадани и безразлични към това, което се случва. Нормално е да действаме като отговорна държава-членка на ЕС. Не бива да се говори само за това как бежанците ще докарат в България болести, криминогенен фактор, терористи. Тези хора не са дошли тук от добро, те са прокудени от един отвратителен режим, който избива собственият си народ. Ние сме длъжни да им помогнем”, отбеляза президентът.
Държавният глава благодари на всички, които помагат с дарения за бежанците. „Това е много важно, защото нашата нация показва своето отговорно отношение. Бих призовал и за повече. От това, което виждаме по телевизията, от историите, които чуваме от бежанците, очевидно правителството трябва да положи още повече усилия“, коментира той.
Тези хора са дошли в България, защото бягат от война, в която техни братя и сестри са избити. Диктаторът на Сирия обгази над 1000 души пред очите на цялата нация, на целия свят. Тези хора имат нужда от подкрепа, от разбиране и ние сме длъжни да им дадем това, каза още Росен Плевнелиев.