Забавянето на взимане на решение и прилагане на мерки за "Марица-изток" ще бъде много по-скъпо в бъдеще, а работещите там не получават никаква информация или насока какво ще се случва от държавата. Обявеният през 2022 г. ренесанс на въгледобива и въглищната енергетика заради атаката на Русия срещу Украйна така и не се състоя, тъй като цените от ВЕИ бяха доста по-ниски. През 2023 г. цената на енергийните борси падна допълнително и ТЕЦ са принудени да продават енергия под себестойността ѝ.
Това каза д-р Димитър Събев, Институт за икономически изследвания към БАН, който коментира изследването "Регионален демографски и социално-икономически анализ на района на "Марица-изток" в студиото на Блумбърг България.
"Пазарът избутва въглищните централи и прави неконкурентна енергията от тези централи... Безотговорно е да се отлагат решението и мерките за този проблем, стратегиите за заместване, да казваме "централите ще си работят, защото 40 хил. работни места зависят от тях, и ние сме социална държава и ще плащаме милиарди от бюджета, за да субсидираме тези централи". Когато дойде часът, когато вече съвсем няма накъде да се продължава, тези хора просто ще бъдат на крачка от пропастта. Истинският предприемачески подход е да се вземат превантивни мерки тези хора да не бъдат изправени пред свършен факт за затваряне на ТЕЦ-овете и мините."
Има много силни интереси централите да продължат да работят както в момента. От една страна политиците не желаят реално да се намесят и да рискуват вота на близо 80 хил. гласоподаватели в региона - заетите в сектора и техните семейства. Профсъюзите също не искат да губят членове, добави Събев.
"Марица-изток" също така не е монолитна структура, а има много части, всяка от които с отделен собственик и отделни интереси. Държавата участва като собственик на мините и най-голямата ТЕЦ "Марица-изток 2", а собствеността на "американските" ТЕЦ-ове се сменя през годините, обясни Събев.
"Тази безотговорност към бъдещето на хората идва от тези запазени интереси и тук е мястото на централната власт да разясни как стоят нещата."
Разговорът за бъдещето на "Марица-изток" страда и от много подвеждаща или недостатъчно известна информация както за дела на ТЕЦ в енергетиката на страната, така и за цената в човешки животи. Всяка година около 1000 случая на преждевременна смъртност в региона са причинени от работата на "Марица-изток", каза Събев, позовавайки се на данни в специализирани медицински издания.
Демографските прогнози за региона са силно негативни заради високата смъртност и силната миграция, причинена от икономическата несигурност и здравни фактори, каза Събев.
"В община Гълъбово смъртността достига 25 промила, което е изключително много. 2.5% от населението умира за година, което се откроява и на фона на много високата смъртност в България."
Квалифицираната работна ръка в "Марица-изток" с опит в производството може лесно да намери добра заместваща заетост в други сектори - от електромобили до оптична техника и машиностроене. Нови чисти производства в региона могат също да привлекат голяма част от тези кадри, а заради много добре развитата си енергийна инфраструктура, произвеждането на чиста ВЕИ енергия би било много изгодно в дългосрочен план.
Рекултивацията на терена ще бъде огромно начинание, което ще отнеме от пет до седем години и ще създаде много работни места. Уместно е да се създаде високотехнологичен парк между Раднево и Гълъбово, които да използва квалифицираните работници, каза Събев. Разумно е да се изгради и една заместваща мощност на "Марица-изток", насочена към промишлено производство с висока добавена стойност.
"Работната ръка в "Марица-изток" е безценна за българската икономика. Ние я прахосваме, когато я оставяме да работи в технология от 19-и век."