80 са общините с под Среден (3) на матурата по Български език и литература, съобщава Институтът за пазарна икономика.
Отбелязва се, че учебната 2022/23 г. до голяма степен повтаря случилото се през миналата година - средните оценки на задължителната матура по БЕЛ падат все по-ниско, все повече са общините със средна оценка под Среден (3), а броят на зрелостниците, явили се на изпита по математика, остава много нисък.
От ИПИ уточняват, че средната оценка за отделните общини е изчислена като средната на училищата в нея, претеглена с броя на явилите се ученици.
Данните сочат, че през тази година общо 45 890 ученици са се явили на задължителната матура по БЕЛ. Това е повишение с почти 3 000 души в сравнение с предишната учебна година.
Средната оценка е "Добър" 3,93, което е с 4 стотни по-малко от оценката за 2022 г. ИПИ посочва, че втора година зрелостниците остават далеч от средните си постижения от миналото десетилетие, когато средната оценка по БЕЛ се е движела в порядъка на 4,20-4,30.
Общината с най-висока средна оценка на пролетната сесия по БЕЛ за поредна година е Челопеч, с много добър (4,58). Слеедват няколко общини в Смолянско - Златоград (4,57), Неделино, (4,51) и Рудозем (4,27).
След по-големите градски центрове с относително добро представяне са Столичната община (4,24), Смолян (4,17), Пловдив (4,15), Варна (4,14). Тази година нито един областен център обаче не успява да стигне до средна оценка "много добър".
ИПИ отбелязва, че повод за по-голямо притеснение са не толкова спадовете в резултатите на лидерите, колкото влошаването на най-слабите. През 2023 г. в цели шест общини - Земен, Крушари, Якимово, Струмяни, Хитрино и Камено - средната оценка на учениците е Слаб (2), тоест нито един от явилите се не е успял да постигне положителен резултат.
Със среден резултат под Среден (3) са вече 80 общини спрямо 69 година по-рано. От Интитута уточняват, че въпреки че повечето от тях са малки, и съответно успехът на отделните ученици влияе много на средния резултат, в немалка част от тях се явяват по няколко десетки ученици, а в две - над 100. Това означава, че има системни проблеми в местното училищно образование.
Показателно е също, че от близо 2300 ученици, явили се на ДЗИ в общини със средна оценка под Среден (3), само един се е явил на матурата по математика. Обратно, големият брой ученици, положили изпита по математика, са струпани в лидерите по БЕЛ - предивмо София, Варна и Пловдив.
Относно зрелостния изпит по математика най-високите оценки там са в отделни малки общини - лидер е Елхово с Отличен (5,87), но с явили се 9 ученици. Следват Враца (5,11 при 17 ученици), Сунгурларе (5,03) и Крумовград (4,85), но в последните две "средната" оценка се формира от по един явил се зрелостник.
Сред общините с над 100 положили изпита по математика относително високи са резултатите в Столичната община (4,58), Варна (4,41), Бургас (4.07) и Пловдив (4,02). За поредна година обаче интересът към зрелостния изпит по математика е много нисък - явили са се едва 1700 ученици, но пък в едва четири от общините тях средна оценка е под Среден (3).
По-голяма популярност има зрелостният изпит по английски език, на който са се явили почти 12 000 зрелостници, или над ¼ от всички.
Най-високата средна оценка на ниво община е чист Отличен (6) в Генерал Тошево, но при един явил се ученик. Сред по-големите общини най-високи са средните оценки в Хасково (5,24), Пазарджик (5,23), Бургас (5,22) Стара Загора (5,21), Русе (5,14).
От ИПИ отбелязват, че на този изпит средните оценки са значително по-високи, като с под Среден (3) е единствено община Средец, а почти всички надхвърлят Добър (4).
От Института поясняват, че ниска оценка на матурите не означава провал за локалните системи на училищно образование, особено в малките общини, където няколко по-слаби ученици могат да повлекат надолу средната стойност. Въпреки това обаче тенденциите през последните години не били окуражителни.
Все по-слабите оценки на зрелостния изпит по български език и литература говорят за системни проблеми с базовата грамотност, а масовият отказ от учене (и явяване) на математика поставя под съмнение развитието на много отрасли, зависими от добре подготвени кадри, посочват от ИПИ.
Остава и проблемът с големите неравенства в постиженията и качеството между елитните, средностатистическите и най-слабите училища в страната.