Милитаризацията на Черно море започна много видимо още 2014 г. с окупацията на Крим и превръщането на полуострова в една огромна военна база на Русия, от която тя извърши след това агресията срещу Украйна, както и проектира сила към Средиземноморието, в Близкия изток. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" доц. Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.
"Виждаме, че сега в последните дни, след излизане от зърнената сделка, инициирана от ООН и Турция, всъщност използва военноморските сили за практическа блокада и то търговска блокада на корабоплаването в Черно море. Всичко това, наистина не може да бъде толерирано, но в същото време, всички мерки, които се взимат от наша страна, според мен са насочени да се избегне пряк военен сблъсък с Русия, между Русия и страни от НАТО, каквито сме ние с Румъния и Турция, каквито са евентуални сили на НАТО и като кораби и като средства за разузнаване. Трябва да продължи да се избегне ескалация, но руския флот е легитимна цел за украинците и с нарастване на техния капацитет за въздействие на по-големи разстояния с по-висока точност, можем да наблюдаваме един нов етап от развитие на военните действия, в който Русия ще има сериозни проблеми", допълни той.
На въпрос: "Очертава ли се военен сблъсък Русия - САЩ или Русия - НАТО в Черно море? И превръща ли се България във фронтова държава, каквито опасения се чуват?", доц. Шаламанов отговори така:
"Да, това е най-сериозният въпрос. Всъщност вие споменахте закона, който изисква администрацията на Съединените щати да разработи стратегия за сигурност в Черно море, както и изисква тази стратегия да бъде синхронизирана с НАТО и Европейския съюз, но целта на такава стратегия е не да се търси конфронтация и военен сблъсък с Русия, а точно обратното, да бъде даден ясен сигнал към Русия, че нейните агресивни действия няма да бъдат толерирани, че ние ще направим всичко възможно, както се казва, да се защити всеки квадратен сантиметър от нашата територия, от нашите териториални води, да се защитят нашите икономически интереси и разполагаме с широк спектър от средства, това не са само военни средства. Именно затова, според мен, от наша страна, от страна на Запада ще се използват активно всички налични политически, икономически, когнитивни, както се казва средства, т.е. свързани с противодействие на дезинформацията на пропагандата, стратегическата комуникация, с цел да бъде избегната военна конфронтация, която обаче, не бива да се изключва. Защото именно изключването на агресията на Русия срещу Украйна доведе до това, че войната там продължава вече втора година и се дават много жертви", подчерта бившият военен министър.
Относно мястото на България в плановете на черноморските стратегии на САЩ и НАТО специалистът коментира, че то се определя първо от нашата стратегия да гарантираме своята сигурност в рамките на НАТО и в рамките на Европейския съюз. С оптимално използване на нашите ограничени ресурси и привличане на способности от нашите съюзници.
"Виждаме, че Румъния много ефективно действа в тази посока, Турция разполага със свой голям потенциал, има друга линия на поведение. Според мен, България много по-близко до Румъния може да избере своята стратегия за действие, много е важно тази стратегия да бъде формулирана днес, да бъде формулирана сега, за да не останем с впечатлението, че тя едва ли не се форматира, се определя от стратегията на Съединените щати и решения, които се взимат в НАТО основно по инициатива на други страни като Румъния, Полша, САЩ, Великобритания, Италия. Но ролята на България е съобразена с нашите способности и с нашите интереси и те трябва да бъдат много ясно дефинирани. Първо, и най-важно нещо, което трябва да се направи е постигането на тази максимална ситуационна осведоменост, бих казал пълна ситуационна осведоменост. Тъй като и в случая с инцидента, който цитирахте, все още няма еднозначна информация, която идва от българска или от турска страна, от страна на НАТО и Европейския съюз. Ние цитираме съобщение от страна на руското министерство на отбраната, което не може да бъде достоверен източник, както и тълкувание от страна на офиса на президента Зеленски, което също е позиция на пряко въвлечена в конфликта страна. На мен наистина ми липсва ясната позиция, и то външно-политическа, от страна на външно министерство, юридическа позиция за този инцидент и за това, какви мерки асиметрични ще вземем, такъв тип инциденти да не приближават българската територия", заключи доц. Шаламанов.