Предстои извънредна среща в Народното събрание между протестиращите и властта. На разговорите освен представители на миньори и енергетици ще присъстват премиерът Николай Денков, министри, лидери и депутати от партиите, които подкрепят управлението. Всички страни са потвърдили, че ще участват в тази среща.
Вчера протестиращите поставиха шест искания, припомня "Нова телевизия".
„Голяма част от исканията не се отнасят до социалните нужди на хората, които работят в сектора. Това е притеснително”, коментира Костанца Рангелова, старши анализатор в Програма „Енергетика и климат” в Центъра за изследване на демокрацията. „Механизмът за капацитет е вид субсидия. Няма как да стане от правна гледна точка. От 2025 г. няма как да субсидираме въглищните централи, те трябва да функционират на икономически принципи”, обясни Рангелова.
Защо този механизъм за капацитет не е направен вече е въпрос, който трябва да се зададе на предишен екип на Министерството на енергетиката, каза Меглена Антонова.
„Когато дискусиите за тези механизми за капацитет започнаха през 2017 г., беше въпрос кои технологии могат да влязат в механизмите. Когато се прие регламента, националните правителства трябваше да изготвят оценка за адекватността на системата. Да стартира реформи и да предостави субсидия, докато реформите се включват”, обясни Меглена Антонова, ръководител на екипа на „Грийнпийс България”.
Енергийният експерт Красимир Манов обясни, че това е регламент на ЕК, който е приключил през 2019 г.
„От 1 януари 2026 г. не може да има държавни субсидии за ТЕЦ-овете”, каза Манов.
Надявам се днес да започне разговор, заяви Меглена Антонова. „По какъв начин се запазват работните места, по-скоро икономическото развитие на тези региони, как тези хора имат работа и висок стандарт на живот, а не конкретни позиции на дадени места. Имаме частни 2 въглищни централи, чиито договори изтичат догодина и след още 2 години. Те са частни централи и тях ли ще ги субсидираме?”, попита Антонова.
„Тези централи, които съществуват в момента, се използват на по-малко от половината от своя капацитет. Ако ги приемем като резервни гуми – ако ги приемем като резервни гуми – имаме пет, но три от тях са спукани”, смята Рангелова.
„Дори и да запазим въглищата, пак ще внасяме ток от чужбина, защото в Румъния, Гърция ще бъдат изградени ВЕИ мощности и те ще имат много по-евтин ток, който ще е конкурентен”, заяви Костанца Рангелова.
Според нея в момента се наблюдава „експлозия” на инвестициите във фотоволтаици в България. Тя призова този процес да се насърчи.
„Мариците” дават едно нещо на електричеството, което никой друг не може да го даде. Те поддържат системата. Прословутата честота от 50 херца на тока. Фотоволтаиците не правят такъв ток, те произвеждат прав ток, затова им трябват турбини, които да балансират тази система. Тук имаме съществен проблем. Електроенергийният системен оператор постоянно го казва. Системата ни не е готова да поеме такива огромни количества фотоволтаици. С перките и турбините няма проблем. Трябва да се инвестира в тази система”, обясни Красимир Манов.