Доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания на БАН смята, че ГМО не може да бъде част от биоземеделието, а всичко трябва да бъде създадено по естествен път. „Това е записано в директива. Всяка страна сама решава за себе си как да постъпи. Много е важно да се запази традиционно българският геном. Новите генни техники няма да направят стоките био. Трябва да се проследи целият произход - от производството на зърно, през фуража, след това отглеждането на животни, до месните, и млечните продукти”, посочи той пред NOVA. И допълни, че предпочита по-скъпа, но по-качествена храна.
По думите му България е в Средиземноморската агроикономическа зона. „Освен Испания, другите страни категорично са против, казват, че няма да допуснат при тях новите ГМО техники, за да са био. Според мен по директивите това няма да бъде био. Първоначално се прие спиране на етикетирането, което е в противоречие с еврорегламенти”, заяви Боюклиев.
На свой ред акад. Атанас Атанасов, ръководител на Съвместния геномен център, поясни, че новите геномни техники трябва да бъдат следвани. „Откакто съществува светът, ГМО си върви по естествен път и благодарение на него върви и еволюцията, достигнала до човека. Царевицата е била колкото малкия ми пръст, сега знаем какво представлява, същото важи за всички култури. 8% от ДНК на човека е вирусна, значи е текъл процес, в който тя да остане. Същото е и с новите геномни техники, за разлика от ГМО. Казваме, че внасяме чужд генетичен материал, но същото е с 8% вирусна ДНК. С новите техники не внасяме чужд генетичен материал, а работим и примесваме собствен генетичен материал за висока продуктивност и по-добри хранителни качества. Новите геномни техники са вид биологично земеделие”, категоричен е той.
Според него биоземеделието трябва да бъде по-достъпно за човека. „От 27 години внасяме ГМО от Аржентина, САЩ и Бразилия и си затваряме очите. Защо не произвеждаме, а само ядем? С новите техники съвсем вече не могат да се разпознаят”, посочи Атанасов.