Иво Сиромахов публикува в социалните мрежи разсъждения на тема как сме живели по времето на другаря Живков и защо немалко хора изпитват носталгия по онази отминала преди 35 години епоха. Която всъщност започна преди близо 80 години - през септември 1944 година.
Ето и неговите разсъждения по темата:
Тази година се навършват 35 години, откакто България се отърва от отвратителния комунистически режим.
Режим, който отне живота на хиляди невинни хора.
Режим, който огради България с телена ограда.
Режим, който отне на гражданите правото на свободно слово, правото на свободно пътуване, правото да четат каквито искат книги, правото да печелят от труда си.
Виновниците за тези тежки престъпления срещу българския народ не бяха съдени.
Децата и внуците им сега са във властта и развяват различни партийни знамена.
35 години по-късно България продължава да е изостанала държава.
Най-бедната в Европейския съюз.
Държава със зловеща корупция, с ужасяваща бедност, с изнасилени медии.
Но дали и самите ние, гражданите на България, не носим вина за това?
Дали самите ние не подкрепяме тези престъпници?
Та нима на избори те не получават стотици хиляди гласове?
Кой гласува за тези негодници?
И какво очаквате, след като сте гласували за негодници?
Докога ще чакате поредният "водач“, който да подкара стадото, вместо сами да се запретнем и да почистим двора си?
Докога протестите ще бъдат само за пари?
Вълнува ли ви нещо друго освен "вдигнаха цената на това“, "вдигнаха цената на онова“?
Наистина ли вярвате, че по "байтошово време“ било по-добре, защото цената на хляба била 40 стотинки?
За 40 стотинки ли сте готови да продадете свободата си?
Колко струва гражданската ви съвест?