Писал съм го в книгата си “Измамата “Сан Стефано”", но не е лошо да припомня корените на рашизма в антисемитизма. За да не се забравя. Защото рашизмът не е мнение, а престъпление – точно както и фашизмът (нали другари антифашисти).
Следва цитат от книгата ми, където съм се позовал на документи. Както е казал Апостола на свободата: с факти имам да докажа
Демократичният свят най-сетне осъзна рашистка заплаха за международния ред, мира и заплахата от ядрен всечовешки апокалипсис както никога досега. В същото време виси като нож на гилотина въпросът за истинския прочит на генезиса на рашисткото зло не само в отровената с рашизъм България, но и на Запад, където все така се премълчава родителската връзка на рашизма спрямо нацизма.
В иначе великолепната по своята информативност британска документална поредица на телевизионния канал “History chanel” попаднах на твърдението, че в първото антисемитско законодателство датира от времето на Химлер, отговорникът за него в Третия райх. Това просто не е вярно. Прототипът е създаден половин век по-рано от учителите на нацистите по антисемитизъм в Русия. В главната роля е бил министърът на вътрешните работи Николай Игнатиев, славен тук (а напоследък” преоткрит” пропагандно и в путлеристка Русия) като “граф”, благородник и дипломат.
Игнатиев е назначен през 1881 г. за вътрешен министър от император Александър III след провала му като дипломат на Балканите. Авторът на измамния договор от Сан Стефано, “подаряващ” земи на българите без никакъв шанс тази химера (завлякла в гроба стотици хиляди българи по-късно при нейното преследване в поредица от войни) да се сбъдне, е назначен от сина на току-що убития при атентат (с участието на брата на Владимир Улянов-Ленин) Александър II. Избран е да създаде антисемитските закони именно заради върлия му антисемитизъм с цел империята да смаже еврейското население. Игнатиев оправдава доверието.
Игнатиев е награден за заслуги към руското мракобесие от новия император Александър III с поста министър на държавното имущество. Броени седмици след като на 1 март 1881 г. загива при атентат царят Освободител (на крепостните роби в Русия) Николай Игнатиев става по волята на новия император министър на вътрешните работи.
Генерал Игнатиев е издигнат за заслуги в борбата му срещу евр(оп)ейското влияние като най – виден представител на руското мракобесие. Доказал се е като върл реакционер още като дипломат на Балканите, воювал “с болка на сърце” срещу проникването на европейско влияние сред народите на полуострова.
Натоварен е в ролята на водещ руски православен фундаменталист и радетел на идеята за подчиняването на славяните на руските имперски интереси да бди в самата руска империя да не покълне европейско влияние. Това го прави особено актуален за реанимирана употреба от страна на съвременната кремълска пропаганда в България за нуждите на московската антиевропейска и антизападна доктрина. Тя обслужва усилията на Москва да насъсква България срещу нейните западни съюзници.
Николай Игнатиев се самоопределя като заклет антисемит в интервюта с меродавни автори. Сред тях е английският журналист Чарлз Марвин, който познава Русия от 16 годишен. Живее там с баща си, нает като инженер по проект на река Нева. Научава руски по време на своя 6 годишен престой, продължил до 1876 г. От в. “Глоуб” го наемат като кореспондент за година и половина в Санкт Петербург. Завръщайки се в Лондон е приет на работа във външното министерство. Доверяват му на 29 май 1878 г. да направи копие от тайната сделка на Великобритания с Русия, подготвена за подялбата на плячката от Руско-турската война (за сметка на българите), обявена по онова време.
Чарлз Марвин предоставя още същата вечер резюме на документа на в. “Глоуб”. Скандалът принуждава премиера Солсбъри да заяви на 1 юни в камарата на лордовете, че публикацията е лъжа. На 14 юни “Глоуб” публикува пълния текст на срамната сделка с Русия (за българска сметка).
Храбрият журналист Чарлз Марвин е арестуван на 26 юни, но три седмици по-късно е освободен поради липса на доказателства за извършено престъпление. След това журналистът публикува пълни разкрития как Англия и Русия тайно са се договорили на 31 май 1878 г. за подялбата на балканското наследство на победената от Русия Османска империя.
Чарлз Марвин интервюира министъра на вътрешните работи на Русия Николай Игнатиев през 1882 г. и му задава въпрос за отношението му към евреите. На което Игнатиев отговаря:
„Евреите сами се обявяват за общност. Те имат свои собствени обичаи и навици и не биха следвали тези, установени в Русия. Те са държава в рамките на държавата. Как бихме могли да се справим с подобен чужд елемент?“
Чарлз Марвин пита за уточнение:
„Но недоволството е, че Вие няма да позволите на евреите да се възползват от привилегиите на останалите граждани на Русия”.
На това министър Николай Игнатиев отвръща с кратка лекция по отношение на “мръсния евреин”, който “угнетява хората” и заслужава да бъде изгонен от Русия (както и става с 1 милион евреи след погромите от май 1881 г. в руската империя):
“Ако сте живели в Южна Русия тогава ще знаете какво е евреинът. Той е мръсен, облича се различно от всички останали, организира свое собствено общество и угнетява хората. Както отбелязах преди време пред една делегация, която ме чакаше – да уважаваме изгонването на евреите от определени градове и територии – как бих могъл да накарам хората да те приемат ако ти правиш всичко по силите си, за да ги накараш да те мразят и отлъчват?“ (Чарлз Марвин, „Руското настъпление към Индия“, разговори със Скобелев, Игнатиев и други изтъкнати руски генерали и държавници, централно азиатския въпрос, Лондон, Законът Сампсън, Марстън, Съърл и Ривингстън, 1882, стр. 233.)
За същото свидетелства и Уйлям Томас Стийд, известен и като писател, предвидил катастрофата на “Титаник”, загинал отгоре на всичко въпреки пророчеството си в катастрофата на борда на същия този кораб през април 1912 г..
“Генерал Игнатиев има често посещения от равините, когато е Министър на Вътрешните работи, и в своите интервюта с делегациите той се изказва по обичайния си начин. Той им казва, че когато равините ревизират Талмуда и прочистват пасажи, които учат евреите, че вярата не трябва да се поддържа чрез идолопоклонничество, те самите могат да се върнат и да помолят да им бъдат възстановени и да споделят именно привилегиите на идолопоклонничеството. „Ние страдахме под робството на Египет,“ казват равините. „Но“, язвително отвръща Игнатиев, „ако е така, защо не си излязохте от Египет? Къде беше вашият Моисей? Аз бих бил твърде доволен да му дам всичката власт да заведе вашите хора в земите на Ханаан. Фараонът не би ви пуснал; аз, от друга страна ще изпитам задоволство да ви дам всяка възможност да заминете.“ W.T. Stead, “Truth About Russia”, London, 1888, Cassel and Company, Ltd, pp. 305”.