Ако не се стигне до консенсус (бел. ред. между партиите), очевидно няма да изпълнят ангажиментите си, които са обявили публично за приемане на нов закон за съдебната власт. И от там насетне избор на двата нови съвета - Висшия съдебен и Висшия прокурорски съвет. Така че в момента полето е именно на преговорите на двете парламентарни групи.
Това заяви пред "Фокус" Борислав Цеков, доктор по конституционно право и основател на Института за модерна политика.
"Министерството на правосъдието публикува за предварително обществено обсъждане един законопроект за съдебната власт, напълно нов. Като цяло той е доста суров все още, но в него има някои обезпокоителни от конституционно гледище моменти", обърна внимание Цеков.
"На първо място, това е свързано с начина, по който се предлага да бъдат избирани съдебната, съответно парламентарната квоти в двата съвета - Висшият съдебен и Висшият прокурорски съвет. Двете квоти ще се избират по напълно асиметричен начин, като за съдебната квота се предвижда един много по-нисък стандарт за прозрачност, за гражданско участие, за контрол, в сравнение със стандарта, който е предвиден за парламентарната квота. Например, предлага се кандидати за съдебна квота да бъдат номинирани само от съдии, прокурори и следователи, без никакви възможности. Друг, освен неправителствени организации да задават въпроси, да изразяват становища по техните кандидатури. Една капсулирана, затворена процедура. И от друга страна, за парламентарната квота, авторите на законопроекта отиват в другата крайност, като предвиждат една максимална публичност.
Дори предвиждат нещо, което носи белезите на противоконституционност, а именно кандидати за парламентарната квота в двата съвета, да бъдат предлагани на равно основание с депутатите и от Юридически факултет, и от Висшия адвокатски съвет", обясни докторът по конституционно право.
По думите му това е безпрецедентно и няма опора в Конституцията: "Конституцията не предвижда, че актове на Народното събрание могат да бъдат инициирани от частни субекти, каквито са юридическите факултети и Висшия адвокатски съвет. Законодателна инициатива и актове на Народното събрание могат да се приемат само по предвидения и по инициатива на предвидените в Конституцията субекти и това са народните представители и Министерския съвет. Никакви юридически факултети, никакви Висши адвокатски съвети. Те тук предлагат, наравно с депутатите и тези два субекта да предлагат кандидати. Това са извън политически субекти, субекти които не представляват никого, освен себе си и не носят никаква отговорност пред гражданите. Направо да вземат да им дадат, казано иронично, законодателна инициатива. В Гватемала, държава от третия свят, юридическите факултети и цели университети имат законодателна инициатива. Щом са тръгнали по този път, да го извървят докрай".
Според Борислав Цеков това е една тъжна ирония, а проблемите в този законопроект ескалират още повече: "Предлага се нещо, с което на практика се опитват да изземат една изключителна компетенция на парламента, да го превърнат в гумен печат. И това е, че тези кандидатури, веднъж внесени от тези субекти, ще бъдат пресявани, оценявани, изслушвани от една непарламентарна номинационна комисия, която се състои от представители на съдебната, на изпълнителната власт и на омбудсмана. Петчленна комисия, по един представител на двете върховни съдилища, на върховната прокуратура, на министър на правосъдието и на омбудсмана.
Това означава, че авторите на законопроекта зачеркват разделението на властите и решават, че една изключителна компетенция, каквато има Народното събрание по Конституция да избере парламентарната квота в двата съвета, ще бъде обусловена от един непарламентарен орган, доминиран от другите две власти - изпълнителната и съдебната. Това е едно. Второ, самата номинационна комисия няма да е нещо, което просто да събира документи, тя ще преценява вместо Народното събрание, по допустимост кой кандидат може и кой не може, като са разписани критерии, които са безкрайно субективни. Например, критерий обществена подкрепа. И аз питам, какъв друг критерий, освен участие в местни и национални избори може да има за обществена подкрепа?
Служебна бележка от Хелзинкския комитет? Или хвалебствена дописка в тази или онази медия, която казва, “щом е от нашите ще го хвалим, щом е от другите - ще го ругаем". Такива, заредени с много зловреден субективизъм критерий, отварят вратите за произвол", категоричен бе Цеков.
По думите му големият проблем е, че се опитват да заобиколят демокрацията: "Да заобиколят политическата система, парламента чрез частни, съсловни гилдийни организации, юридически факултети, Висшия адвокатски съвет да прокарват кандидатури. Кой го иска? Иска го едно политическо малцинство на ПП-ДБ, което е обречено винаги да бъде политическо малцинство. И тъй като не може да получи властта, която иска по легитимен път, с избори, се опитват да заобиколят парламентарното управление и да вкарат в играта частни съсловни и гилдийни структури, върху които те имат влияние. Ето това е същинският проблем и аз мисля, че това ще бъде един голям препъни камък, ако се допусне да влезе в закона, защото от там ще отиде в Конституционния съд и вероятността да бъде обявена за противоконституционна една подобна схема за избиране на парламентарната квота е много висока".