За всяка една държавна политика или политическо решение, независимо дали се формира от законодателната или от изпълнителната власт, трябва да има оценка за въздействие на демографските процеси. Да е ясно как едно управленско или политическо решение и действие допринася за подобряване на демографските тенденции в средносрочен или дългосрочен план.
Това предложение направи председателят на СИНПИ д-р Калоян Паргов по време на форума „Демографското бъдеще на България. Инвестиции в технологии, инфраструктура и човешкия капитал“, в който взеха участие министри, представители на научните среди, бизнеса, синдикатите и неправителствени организации. Предложението ще залегне в меморандума, около която се обединиха участниците в събитието.
Паргов припомни, че преди две години на първия форум на СИНПИ бе обявена основната цел на сдружението – търсене на решения на демографските проблеми през призмите на различните сектори и политики, и го нарекоха проблема на проблемите. „Две години по-късно аз считам, че това е задача на задачите. Когато си поставим задача, имаме цел, това предполага действие. Вече е крайно време за активни действия“, обясни председателят на СИНПИ.
Той се спря на факторите, които влияят на демографските процеси, като на първо място постави политическа стабилност или нестабилност в държавата. „Когато има усещане за политическа нестабилност, има усещане за липса на перспектива, хората спират да планират и влизат в авариен режим на мислене за намиране на нова перспектива за работа и живот“ каза Калоян Паргов.
На второ място като фактор посочи големите проблеми на икономическото ни развитие и дисбаланси през последните години, които са довели до по-голямо социално разслоение, а от там и до големи регионални диспропорции. „За мен има три кита – икономика, образование и здравеопазване. Без силна икономика няма как да финансираме и да стимулираме политики в разходоемки сектори, каквито са образованието и здравеопазването“, убеден е той.
„Демографията е изключително инерционен процес, той не може да се реши сега и веднага или след две години. Ако започнем сега и сме систематични и постоянни, резултатите ще дойдат най-рано след десет-петнадесет години и да се видят първите промени в тенденциите. За мен това не трябва да бъде приоритет, а основна цел, на която да бъдат подчинени политиките“, категоричен бе д-р Паргов.
Според него ключов принцип трябва да е равният достъп, защото социалното изключване става все по-голямо, заради социално разслоение и неравенства.
„Много ми се иска да не мислим за еврозоната и за Шенген като някакви големи цели, които си поставя едно или друго правителство, а като инструменти, с които да подобрим качеството на живот, бизнеса, икономиката и от там на демографските тенденции. Това са инструменти, които трябва да използваме ефективно“, счита Калоян Паргов.