Българите отлагат първото си дете заради пари

„Част от отговора е, разбира се, че се променя ценностната система на българите като цяло, но пък ние не сме намалили нашето желание да раждаме, тоест нашето биологично желание си се поддържа, особено след определена възраст”, това коментира Адриан Кирилов от мозъчен тръст „Перспектива” по повод статистиката за средната възраст на раждане в България в ефира на предаването „Социална мрежа” по NOVA NEWS.

По думите на Николов след 27-годишна възраст жените все повече се чувстват готови, способни и достатъчно сигурни в себе си като личности да осъществят тази важна стъпка. Той уточни, че отлагането на раждането е модерно и ценностно ориентирано поради различни социално-икономически причини. „Майките все повече искат да се образоват с допълнителни квалификации и висши специализации”, добави Кирилов.

Според експерта икономическата и трудова среда също оказва влияние, тъй като младите са на заетост с обикновен трудов договор, който трудно се съвместява с двегодишно отсъствие по майчинство, а понякога това се счита и за проблем от самия работодател. „Направихме по-скоро изследване по отношение на регионалните дисбаланси, защото например в Сливен 22-годишна възраст е средната възраст за първо раждане, докато в София например тя е близо до 31-годишна възраст”, разкри Адриан Кирилов. Това показва, че в по-големите градове двойките все по-късно решават да пристъпят към тази стъпка.

Друг основен фактор е свързан с формата на съжителство. „61 процента от новородените в последните години, за 2025 година са тези данни, които цитирам, са родени извън брак”, подчерта Кирилов. Според него в тези случаи децата имат различен статут, имуществените отношения в двойката не се уреждат чрез закон, детето се приема чрез припознаване, а не чрез фактическо бащинство, и няма по презумпция статут на наследство.

Николов обясни, че за справяне с проблемите е необходима политика за жилищно настаняване, решаване на казуса с детските градини и създаване на мултидисциплинарни центрове за подкрепа с икономическа, психосоматична и правна насоченост.