Тържественото пускане в експлоатация на стоманения Дунав мост между Русе и Гюргево е може би най-голямото събитие за 1954 г. Мястото му в историята на Балканите сякаш става все по-значимо от дистанцията на времето - седем десетилетия той осигурява връзка на България, Гърция и Турция не само с Румъния, но и с цяла Северна Европа, припомня БНР.
Дунав мост е изграден между градовете Русе (България) и Гюргево (Румъния) на речен километър 488,7. Дължината му е 2,8 км, минава на височина от 30 метра над водата. Изграден е на 2 нива – за влакове и автомобили. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. Мостът е един от двата моста над река Дунав по границата между България и Румъния, която има дължина от около 500 км.
Архитектурата на моста е на архитект Георги Овчаров, а художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.
Открит е официално за експлоатация на 20 юни 1954 г., като за времето си е най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Строен е 2,5 г. от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния Съветски съюз.
Малко история – стотина години след Новата ера римляните строят при Русе първия масивен мост над реката.
По-късно се изграждат и други подобни съоръжения. Проучвания за нов мост се правят и около Кримската война. През 1948 г. между социалистическите републики България и Румъния е подписан „договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ”. На срещата се взима решение за построяването на мост, но между други селища от двете страни на Дунав.
Старт на проекта се дава в края на 1951 г. Избрани са градовете Русе и Гюргево. За т.нар. Източен блок това е начинание с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Мостът получава наименованието „Обект 889”, проектира се и се изгражда от съветски специалисти. При това – при пълна секретност. Освен България и Румъния, участие в работата взимат и представители на „братските социалистически страни“ – Полша, Чехословакия, Унгария. В „Златния фонд“ на БНР са запазени речите на тримата най-важни участници в тържеството през 1954 г. Пръв се изказва председателят на Министерския съвет на НРБ Вълко Червенков.
„Този величествен мост е плод на братското икономическо сътрудничество между СССР и социалистическите страни. Той е ново, ярко въплъщение на тяхната миролюбива политика, на крепката дружба помежду им и безкористната и незаменима помощ, която им оказва Съветският съюз. Дунавският мост ще свърже още по-тясно преди всичко България и Румъния, но той е и нов елемент на спойка между всички народнодемократични страни, които взеха участие в изграждането му. Ще увеличи и облекчи стокообмена, автомобилното и железопътното придвижване на пътници. В този смисъл той има международно значение. Построен е по последна дума на съветската науча и практика в мостостроенето. Позволете ми да изкажа горещата благодарност на правителството и всички трудещи се в НРБ за това, че Съветският съюз даде някои от най-големите си специалисти в тази област. А Унгарската, Чехословашката и Полската народнодемократични републики го снабдиха с ценни машини, съоръжения и метални конструкции. Преди шест години великият син на нашия народ Георги Димитров заяви в Букурещ: „Ние сме решили да построим железен мост над Дунав и ще го направим. Но и преди, и след построяването му трябва да градим чрез труд, изкуство, култура и приятелство жив мост в душите и сърцата на двата народа. Мост, който никой няма да е в състояние да разруши.”
След българския председател на Министерския съвет, думата е дадена на неговия румънски колега Георге Георгиу-Деж. В речта му също присъстват думите социализъм, Съветски съюз, социалистическо сътрудничество, братство и пр. Той говори и за приноса на предишния лидер на България Георги Димитров.
Протоколните фрази, характерни за социалистическия речник, произнася и Леонид Саприкин – главен ръководител на „Обект 889”. Но като професионалист, взел присърце мащабното строително дело, той изпъстря словото си с впечатляващи технически данни. И три пъти споменава кратките срокове, в които е изграден мостът. Според специалистите, това е истинско постижение дори за съвременните методи на мостостроене.
„Днес, 20 юни 1954 г. е знаменателен ден – казва той. – Въвеждаме в експлоатация двуетажен мост, по който могат да се движат едновременно автомобили и влакове. Това е първият мост между две съседни демократични страни. Построен от ръцете на българските и румънските работници, той е най-големият мост в Европа. Ненапразно наричат тази първа желязна магистрала над Дунав „мост на дружбата и мира”. Открива се възможност за безпрепятствено придвижване с всички видове транспорт, за прехвърляне на всякакви товари. Построен е за две години и седем месеца, с цели седем месеца по-рано от предвидения срок. Това стана възможно благодарение на приложените поточно-скоростни методи и широка механизация. Благодарение на големия патриотичен подем и социалистическо отношение към труда, беше намалена себестойността на строежа с повече от 16 милиона рубли. След проведените динамични и статични изпитания, комисията установи, че мостът отговаря на всички съвременни изисквания. Мащабна работа се извърши тук. Налети са десетки хиляди кубически метри бетон. Бяха построени две големи гари на българския и румънския бряг, както и комплекси от свързани с тях съоръжения.“
Любопитен факт от историята на Дунав мост, който потвърждава думите на Леонид Саприкин – след пускането в експлоатация, мостът е ремонтиран едва през 1999 като дейностите по реновирането продължават до 2004 г.