Седмите парламентарни избори за последните три години ще се проведат през октомври. Това се случва след окончателното и неуспешно приключване на процедурите по излъчване на редовно правителство от този парламент.
Датата зависи от бързината, с която държавният глава Румен Радев ще изпълни процедурата по назначаване на служебно правителство. Трите възможности са 13, 20, или 27 октомври.
Президентът издава указ за насрочване на изборите два месеца преди определената дата, като едновременно с това назначава служебно правителство, припомня БНР.
С връщането на третия мандат за съставяне на редовно правителство като неизпълнен, се задейства следващата точка от член 99 на Kонституцията, която казва, че президентът след консултации с парламентарните групи по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. Служебният премиер се назначава измежду 10 от хората, които са на висши държавни позиции. Дотук е ясно, че председателят на парламента Рая Назарян отказа на Радев да е служебен премиер във вчерашния ден.
Но също тогава Димитър Главчев, който е настоящ в качеството си на председател на Сметната палата, потвърди публично, че ако президентът му предложи да остане като министър-председател, ще се съгласи. Няма информация дали Радев вече е разговарял с Главчев по темата.
По т.нар. домова книга възможни премиери са и заместник-председателите на Сметната палата Горица Грънчарова – Козарева и Тошко Тодоров. Двамата обаче от 2022 година са с изтекъл 7-годишен мандат. Избрани са на този пост през 2015 година, а Грънчарова- Козарева в момента изпълнява правомощия на председателя, докато Главчев се завърне като титуляр.
Народното събрание така и не избра омбудсман и негов заместник, след като Диана Ковачева замина като съдия в Страсбург, а заместничката ѝ подаде оставка и парламентът я освободи.
Сред възможните премиери остават управителя на БНБ или подуправител, но още в края на март тази година Димитър Радев публично оповести мотиви за несъвместимост, след като тогава бе поканен от държавния глава на разговор. Освен че не е добра идея банката да се въвлича в политиката, той изброи правни аргументи за това, че не може представител на БНБ да поеме поста.
"Има колизия с европейското законодателство. Управителят на Централната банка и неговата роля са изрично дефинирани. Не могат да се съвместяват тези длъжности", каза тогава Димитър Радев.