С опита разбрахме, че размисълът води до горчивина. Това заяви в студиото на „Офанзива” писателката Здравка Евтимова. Тя цитира думите на гръцкия историк Тукидид, който е казал, че невежите имат склонност към смелост, а размисълът води до нерешителност.
„Когато нерешителността ни се комбинира с недоверие, се получава така, че от размисъла ни не се чува и вижда много”, подчерта Евтимова.
"Невежите са склонни към смелост. Размисълът ни води до нерешителност", казва писателят. Когато размисълът се комбинира с известно недоверие, тогава действително се получава този резултат - седим и накрая виждам, че от размисъла не се чува и не се вижда много.
"За мен оставането на кръстопът е многоважно, стига то да бъде ограничено във времето явление. Кръстопът е начин не само на мислене, но и на действие. Кръстопътят е едно активно търпение - докато виждаме, че един проект един път не води доникъде, да работим междувременно, а не да седим със скръстени ръце и да работим по нов проект, нова мисъл, нова посока, което включва в много висока степен това, което имаме в главите си", допълва Евтимова.
Един избор в живота, особено, този който е свързан с подчинение, за мен дава неизменно лош резултат. "Подивяващият се човек сам слага кръст на знанията и уменията си. Той може да бъде или раболепен (подмазвач). Второ - слагайки кръст на себе си, той става доносник. Не вярва на това, което може и накърнява престижа и знанието на другия човек. Подчинението в най-грозната форми води до предателство", заключава Евтимова.