Крайно време е да се проведат структурни реформи, защото дисциплинирането по отношение на разходите е важно от гледна точка на това какви се провеждат. Имам предвид, че в бюджетната сфера има много раздути щатове и същевременно има голям недостиг на кадри и много ниски заплати в други сектори. Например, ние сме първенци в ЕС по численост на персонала на Министерството на вътрешните работи на глава от населението. Това заяви пред "Нова телевизия" бизнес и финансовият консултант и бивш вицепремиер Лидия Шулева.
„Друг пример – в Регионалната инспекция по околната среда и водите служителите са прекалено малко, за да могат да обслужват инвестиционния процес в България. Но когато се отиде и се даде предложение за екологични оценки, няма хора, които да се занимават с тези неща. Чака се с месеци и години“, допълни тя.
Шулева отбеляза, че има много важни стратегически неща, за които в момента не се води никаква дискусия. „Те са свързани с това, че Европейският съюз вече е подготвил една програма на стойност 200 млрд. евро за следващите три години. Тя е насочена към фискалната политика, структурните реформи и инвестициите. Като основен акцент в нея са реформи, свързани с иновациите, със здравеопазването, образованието и екологията“, каза финансовият консултант.
„От друга страна, в добавка Европейският съвет започна разглеждане на нов пакт за конкурентоспособност, който ще бъде задължителен за всички страни членки. Той предполага създаване на нов енергиен съюз до 2027 г., устойчиво земеделие и инвестиции в иновации и технологии. В момента няма дебат по тези теми - какви трябва да бъдат политиките на България, какъв е планът за участие в програмите, какво държавата ще направи, за да бъде активен участник“, отчете тя.
Бившият вицепремиер определи случващото се като пасивна позиция, която трябва да бъде променена. „Основният дебат, през бюджета, трябва да бъде ориентиран и към тези стратегически политики, които ЕС поставя на масата на преговори на всички държави членки“, добави Шулева.
Служебният кабинет отлага внасянето на бюджета за 2025 г.
По темата за Бюджет 2025 г. тя каза, че според нея тезата на министър-председателя е правилна, че това е решение на Народното събрание.
„Единият вариант беше предложен от министър Петкова – 18 млрд. лв. или 9% дефицит, другият беше 3%, необходим за влизането ни в еврозоната. Убедена съм, че има достатъчно резерви за оптимизация на бюджета, както по отношение на приходите, така и за намаляване на разходите“, посочи финансовият консултант.
Според нея ставките на данъка добавена стойност трябва да бъдат върнати, за да има по-добри приходи.