По-малко от два месеца преди европейските избори електоралните нагласи към ГЕРБ и БСП продължават да са на сходни нива при по-добри изгледи за ГЕРБ. Още две формации имат шанс да вкарат свои депутати в Европейския парламент – ДПС и ББЦ.
Това сочи новото издание на Политическия и икономически индекс на „Галъп интернешънъл” – ежемесечно проучване на общественото мнение, което се провежда редовно от 1992 г. насам и е независимо от външно финансиране. Поредното изследване е проведено между 28 март и 3 април чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1013 пълнолетни граждани в цялата страна.
ДПС по традиция остава стабилно на нива над 6%. Сред новите формации „България без цензура” запазва най-реални шансове за присъствие в Европейския парламент с над 5% заявени електорални нагласи. АБВ остава с дялове над 3%, а Реформаторският блок отбелязва спад до нива близо до 2% и това поставя под съмнение възможността на двете формации да преминат бариерата на предстоящите евроизбори.
Битката при националистите продължава да е оспорвана, като засега не се потвърждава хипотезата, че проруската позиция предизвиква видим ръст при електоралния потенциал на „Атака”. НФСБ и „Атака” са на сходни позиции над 2% и ще им е необходима сериозна мобилизация , ако искат да имат евродепутат, коментират от агенцията.
Резултатите са от нарочен въпрос за предстоящите избори за Европейски парламент с изредени партии и коалиции в т.нар. шоукарта. Данните в този въпрос не могат да се считат за прогноза за изборния резултат, те отразяват единствено декларативни нагласи.
Такъв тип въпрос „Галъп интернешънъл” задава обикновено в предизборна ситуация. Освен него, агенцията ползва и традиционния си открит въпрос „Ако изборите за Народно събрание се проведат сега...”. Отговорите в него потвърждават тенденциите от въпроса за европейските избори.
Очакваната избирателна активност е 2,6 – 2,8 милиона души – въпреки че по традиция обявяващите, че ще гласуват, са с по-големи дялове. По-точни прогнози за разпределението на местата в европарламента обаче са възможни в следващ етап.
Данните за доверие в основните институции се колебаят в обичайните си за последните месеци нива от около 25% за правителството и около 30% за президента. Няма съществена динамика и в доверието към основни публични фигури.
Подобни нива на доверие в правителството в последните години са регистрирани в части от мандатите на Борисов и на Тройната коалиция. Сходни са били данните във втората половина от мандата на Борисов, а последните две години от управлението на Тройната коалиция, например, са при доверие на по-ниски нива.
Подобни данни за доверие в президента обаче са регистрирани за последно в края на мандата на президента Желев през 1996 г.
Парламентът пък през този месец е „слязъл” до 12% доверие – обичайно ниска стойност за тази институция.
Оптимистични нагласи в началото на април споделят в 18% от случаите – в традиционния въпрос на „Галъп интернешънъл” „Накъде върви България”.
17% твърдят, че биха участвали в протест срещу правителството на Пламен Орешарски, което е сравнително висока заявена готовност. В същото време близо 60% не искат Борисов отново да е министър-председател. 35% смятат, че са необходими предсрочни избори, но 44% са на обратното мнение.