Съкращаването на срока от 7 на 3 дни между двете четения за промени в Закона за съдебната власт е правилно решение, след като все пак се положиха усилия трите законопроекта да бъдат приети на първо четене в един ден в Правна комисия, а на следващия – на пленарно заседание. Дотук всичко е страхотно, но като цяло е доста закъсняло.
Това каза пред "Фокус" адв. Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки".
"Това са неща, които трябваше да се случат преди около месец, за да има един нормален график, в който да се пристъпи към предложенията между първо и второ четене", добави той и обърна внимание: "Особено на заседанието на Комисията по правни въпроси повечето от политическите сили, които дадоха подкрепа за законопроектите, заявиха желание и готовност да внесат изменения по редица текстове между първо и второ четене. Допускам, че най-многото изменения, които ще бъдат внесени, ще се отнасят до законопроекта на "Продължаваме Промяната-Демократична България". Така че, от една страна развитието е положително, но от друга – за съжаление, дори и със съкратения срок, по правилник той не може да е по-кратък от 3 дни, няма да може да приключи всичко до 16 януари, когато е заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет, на които най-вероятно Борислав Сарафов ще бъде избран за главен прокурор".
Адв. Георгиев припомни и колко много време се пропиля в Народното събрание, например с избор на председател: "Това бяха няколко ключови и ценни седмици, тяхното пропиляване изобщо не беше случайно. Основната цел беше да се забави реакцията срещу избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, тъй като най-сериозната възможност за препятстване на този избор е законодателната – чрез изменение на Закона за съдебната власт. Върху това в момента реално се работи. От друга страна, има и този прочит, че може би сега е постигнат някакъв консенсус, вероятно е отнело много време да бъде постигнато това съгласие между отделните групи в НС. И въпреки че времето, което остава, е съвсем недостатъчно, то ще се разчита на жокера "Помощ от приятел" – към президента Румен Радев са насочени основните очаквания той да не издаде указ в потвърждение на указа на Висшия съдебен съвет. Държавният глава не е обвързан със срок, в който да издаде указа си, той може да задържи неопределено време и да бави избора, като има право да го върне веднъж. Той даде заявка, че или ще бави, или ще върне указа. Струва ми се, че на това разчитат народните представители".
Според адв. Емил Георгиев е възможно Борислав Сарафов сам да се откаже да бъде както изпълняващ функциите, така и титуляр на поста обвинител номер едно, въпросът е обаче колко е вероятно да се случи това: "Към момента самият Сарафов не дава официални индикации за нещо такова. Също така – възможно е, но по-скоро е невероятно, поне на този етап, в заседанието на 16 януари във ВСС той да не получи дори обикновеното мнозинство от 13 гласа, за да бъде избран".
Според него ходът с избирането на Ваня Стефанова за зам.-главен прокурор след искане на Борислав Сарафов изглежда като опит за прегрупиране на прокуратурата, тъй като тя е потенциален изпълняващ функциите обвинител номер 1.
Адв. Георгиев вижда връзка и между избора на Сарафов и създаването на редовно правителство.
"Ако ще има правителство, респективно и следващ парламент, то неговото създаване ще трябва да бъде изтъргувано, ще трябва да бъде свързано с избора и на главен прокурор. Именно по тази линия очаквам нареждането на някакъв политически пасианс, част от който е приемането на измененията в Закона за съдебната власт, които са необходими за прекратяването на изборната процедура. Това, както казах, може би ще мине през задържането или отказа за издаване на указ от страна на президента Румен Радев. Не са изключени и някакви изненадващи ходове във Висшия съдебен съвет, така че в крайна сметка да имаме редовно правителство и за главен прокурор да не бъде избран Борислав Сарафов", коментира още той.