Поради опасенията, че България няма да успее да подаде в срок своя Социален план за климата, което би означавало да загубим предвидените средства, дванадесет граждански организации, сред които „За Земята“, WWF, „Хабитат България“, „ЕнЕфект“, се обединиха и подадоха становище към отговорните институции във връзка с подготовката на Социалния фонд за климата. Той предвижда България да получи близо 2,5 млрд. евро за периода от 2026 до 2032 г. Средствата, ако бъдат получени, трябва бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, а именно - в състояние на енергийна или транспортна бедност.
Социалният план за климата
България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейския съюз. Цели 1.8 млн. души или около 30% от населението на страната са с официален доход под 728 лв през 2023 г. по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Съгласно приетата преди година дефиниция, това ги определя като „енергийно бедни“. Това прави още по-важно изготвянето на Социалния план за климата. Неговата цел е да смекчи социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2).
Особен повод за притеснение е, че Социалният план за климата трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни тази година. В същото време координационното звено към Министерски съвет – Дирекция „Стратегическо планиране“ – което започна работа с огромно закъснение преди няколко месеца, но със сериозна заявка за спазване на сроковете, беше закрито преди седмица. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни, както и стъпки за начало на действието на Плана.
„Разработването на Социалния план за климата трябва да се основава на прозрачни процеси с активно гражданско участие. Обществените консултации трябва да осигурят информираност относно предстоящите ценови промени, свързани с Европейската схема за търговия с емисии, както и възможностите за облекчения чрез приходите от Социалния климатичен фонд”, коментира Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ във WWF и един от авторите на становището. „Съществен проблем е липсата на широка информационна кампания, която да обясни както ползите от въвеждането на европейските политики за българските граждани, така и пречките, които имаме при тяхното изпълнение“.
Какво предлагат гражданските организации?
В името на гладкото протичане на процеса по подготовката на Социалния план за климата, неправителственият сектор предлага следното:
1) да се излъчат наблюдатели от гражданското общество в Междуведомствената комисия;
2) да се създадат експертни работни групи с гражданско представителство във всяко ресорно министерство;
3) да се определи мониторингов комитет, който да следи процеса по подготовка и изпълнение на Социалния план за климата. В него също да има участие на НПО-сектора.
Държавата има нужда от помощ, за да управлява процеса
Експертите от гражданските организации напомнят, че ръководните органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет за ефективно управление на процеса. За съжаление, до момента Министерският съвет все още не е определил отговорна институция, която да създаде и поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност. Необходимо е също така да се засили и институционалния капацитет на местните власти, икономическите и социални партньори и гражданските организации, за да могат и те да вземат дейно участие в подготовката, изпълнението, мониторинга и последващата оценка на Социалния план за климата.
„Смятаме, че е изключително важно да се създаде опростена процедура, която да облекчи кандидатстването на гражданите за средствата по Фонда. Това включва намаляване на административните бариери и пречки, така че средствата да станат достъпни за всички социални групи, в това число и за най-уязвимите групи, и лицата с трайни увреждания. Възможни решения са например осигуряването на мобилни IHRS центрове, както и „социални медиатори“, коментира Светослав Стойков, координатор „Сградно Обновяване в ЕС“, „За Земята“.
Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в Социалния климатичен фонд, определен на 65 млрд. евро, е само 34% от приходите от Европейската схема за търговия с квоти за емисии за периода 2026-2032 г. Общо 5,746 млн. квоти ще бъдат продадени на търг и при средна цена от 45 евро за квота, общите приходи ще възлязат на близо 260 млрд. евро. Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите Социални планове за климата над задължителния минимум от 25%.
Становището е изпратено от името на:
1. Екологично сдружение „За Земята”
2. СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид)
3. WWF България
4. „Грийнпийс“ – България
5. Фондация „Подслон за човечеството”/Хабитат България
6. Софийска енергийна агенция СОФЕНА
7. Център за енергийна ефективност ЕнЕфект
8. Институт Кръгова Икономика
9. Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов Български Университет
10. БАКК
11. Институт за икономическа политика
12. Институт за зелена политика
с подкрепата на:
Черноморският изследователски енергиен център (ЧИЕЦ)