Доверието в изборите е исторически ниско. Българите предпочитат машинен вот. Централната избирателна комисия събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкова негативни са нагласите към Конституционния съд. Изводите са от национално представително изследване от независимата ежемесечна изследователска програма „лице в лице“ на новата агенция „Мяра“. Проведено е с таблети между 6 и 14 март. Агенцията „Мяра“ беше наскоро създадена от екипа на Първан Симеонов. Теренът на изследването в голяма степен съвпадна със скандалите около новото броене на гласовете от изборите.
Убеждението, че изборите у нас през есента са били свободни и честни, се споделя от 16,5%, срещу 63,2%, които са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Единствената група, която вижда изборите като по-скоро свободни и честни, очаквано се оказват симпатизантите на победилата партия ГЕРБ. Данните не са неочаквани, но са действително негативни на фона на цялостната изследователска практика у нас.
Отношението към Централната избирателна комисия е негативно при 52,3% от пълнолетните българи и позитивно при 19,9%. Останалите се колебаят. Отношението към Конституционния съд пък включва 37,2% негативни нагласи, 30,2% позитивни и 32,6% колебание. Така отношението към Централната избирателна комисия се оказва осезаемо негативно. Това е всъщност честа ситуация в нагласите към български институции, но ясно личи, че ЦИК е с много по-ниско одобрение от КС. Отношението към КС пък е на практика поделено на три между „да“, „не“ и „не знам“ – което в българския контекст е или позитивно свидетелство, или знак за сравнително ниска запознатост.
Машините се оказват по-скоро предпочитаното средство за гласуване. При опции „само хартия“, „само машини“ или „и двете“, пълнолетните българи отговарят, както следва: 17,3% избират само хартия, 36,9% – само машини, а 30,1% – и двете. Определяща се оказва възрастта, а не толкова партийните предпочитания. По-младите и икономически активни искат машините. Дори и да са привърженици на ГЕРБ или ДПС-НН, например – партии, от които традиционно се очакват критики към машинния вот. Така БСП и ДПС-ДПС (АПС) остават рязко различаващи се на общия фон електорати – заради по-високия възрастов състав, там личи и повече желание за хартия. Навсякъде другаде изпъкват машините или има сходни дялове с опцията „и двете“.
Експериментално беше зададен изследователски въпрос от типа „ако трябва да изберете само едно от двете“. Резултатите са следните: 52,5% избират машини, 22,8% – хартия. Останалите се колебаят. По този показател като че ли двете формации, произлезли от ДПС, остават единствени на общия фон – със симпатизанти, които в по-ясна степен биха избрали хартия. Особено ясно това важи за формацията на Ахмед Доган.