Най-големият куриоз на евровота бе регистрацията на огромен брой наблюдатели, много от които не знаеха кого представляват, констатира в bTV говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Цветозар Томов.
„Аз констатирах това лично. Наблюдателите по принцип са представители на неправителствени организации, а огромен процент от наблюдателите считаха себе си за представители на партиите”, коментира той.
По думите му, от ЦИК ще препоръчат законодателни промени за контрол на този сегмент.
Още преди изборите от Института за развитие на публичната среда предупредиха, че за този вот са регистрирани три пъти повече наблюдатели и изразиха притеснение, че това е новият начин за контрол на вота.
Говорителят на ЦИК отказа да направи прогноза дали преференциалният вот на избирателите на БСП ще направи разместване в листата на социалистите и 15-ят кандидат ще измести първия заради „презастраховането” на гласоподавателите, отбелязали номер 15 и в квадратчето от списъка с партии, и в кръгчето за преференции.
„ЦИК още не е обработила финално всички резултати от преференциалния вот. Това, което е обявено на сайта, са резултатите от първото въвеждане на протоколите Районните избирателни комисии, сега тези данни се проверяват при приемането на протоколите от РИК-овете”, обясни Томов.
„Още чисто формално дори не сме обявили кой печели изборите. Има висока вероятност от разместване на някои листи, което е ново за България”, намекна обаче говорителят на ЦИК.
Според социолозите темата за преференциите има други два акцента.
„По важна е преференцията при Реформаторския блок, която даде мандата на втория в листата Светослав Малинов. Тя беше съзнателна”, коментира Кольо Колев от агенция „Медиана”.
„Отговорността за куриозите произтича от обстоятелството, че промените бяха приети в последния момент. Нямаше свикване с тази демократична практика, на която имаме голямо доверие”, отбеляза Първан Симеонов от „Галъп”.
„Екзит пол на „Галъп” показа, че около 43% са се възползвали. На предните избори за имаше 10% преференции за основните партии. Тогава 20% казваха, че са се възползвали, а сега са 43%”, посочи социологът, намеквайки за по-честа употреба на преференциалния вот.
Кольо Колев и Първан Симеонов защитиха социологическите агенции, след като резултатът от Европейските избори опроверга прогнозите на всички и засили съмненията за картел между някои агенции, за какъвто намекна политологът Антоний Гълъбов.
„Никой не позна резултата на БСП. Даваха над 600 000 гласа, а те получиха малко над 400 000 гласа. Между 200 000 и 230 000 очаквани души не отидоха до урните. Получи се Фейсбук ефектът, при който 2000 души заявяват, че ще отидат на протест, а накрая се появяват 100 души”, обясни Колев.
„Не използваме прогнозата за политическа реклама. Навсякъде сме уцелили резултата с изключение на резултата на БСП, който е отчайващо нисък и никой не успя да го предвиди”, подкрепи го Първан Симеонов.
„Агенциите не са се издънили, екзит пола беше точен. Имаше агенции с прогнозна активност 2,6 милиона души. Никой не хвана централното – ножицата между първия и втория”, изтъкна представителят на „Галъп”.