111 дни правителството няма решение на основния си приоритет "войната по пътищата"

От началото на годината са загинали 118 човека в следствие на ПТП. Това е с 5% повече спрямо същия период на 2024 г. На 16 януари 2025 г. се сформира правителството на Росен Желязков. Още същия ден беше заявено, че “войната по пътищата“ ще бъде основен приоритет. След катастрофата със Сияна на 31.03.2025 г. се разбра, че за основния приоритет все още няма план за действие. На 08.04.2025 г. беше свикано извънредно съвещание в МС, на което министър-председателят ни увери, че до няколко дни ще бъде представен план, чрез който ще се противопоставим на лошите пътища и недисциплинираните водачи.

Един месец по-късно план няма, но пък Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ дава старт на Национален конкурс за детска рисунка (https://www.sars.gov.bg/%D0%B4%D0%B0%D0%B1%D0%B4%D0%BF-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%B7%D0%B0-2/ . Щеше да звучи комично ако не беше толкова тъжно.

Основният инструмент на министър-председателя за противодействие на пътнотранспортния травматизъм се занимава със всичко друго, но не и с управление на риска от ПТП въпреки, че това му е вменено със закон. Неспособността на управляващите да предприемат извънредни мерки, чрез които да нормализират движението по пътищата, се превръща в заплаха за националната сигурност. 111 дни правителството на Росен Желязков продължава да работи на „автопилот“ или „изкуствен интелект“, чрез които да въздейства на ПТП. Липсата на адекватност поражда извратени предложения от различни политически партии и телевизионни експерти за законодателни промени. Сравнителен анализ на данните със загинали показва, че до 31 март загиналите са 84, което прави с един по-малко спрямо 2024 г. Непосредствено след катастрофата със Сияна имаше няколко дни без загинали от ПТП. След напразните обещания отново жертвите започват усилено да се увеличават.

Всичко това ни показва, че транспортната система е нестабилна и се влияе от външни и от вътрешни фактори, независимо от действията и бездействията на отговорните институции. Необходими са незабавни структурни и кадрови промени на системата за управление на безопасността на движението, в противен случай пътнотранспортният травматизъм ще продължи да нараства.