Доколко допустим от гледна точка на Конституцията ще е отказ от страна на НС да разгледа предложението на президента за референдум за еврото? Възможно ли е председателят на парламента Наталия Киселова директно да го върне на подателя като недопустимо? Темата в предаването „Твоят ден” по NOVA News коментира преподавателят по Конституционно право проф. д-р Екатерина Михайлова.
По думите ѝ, ако предложението бъде върнато като недопустимо, това ще означава, че всъщност депутатите „няма да го отхвърлят”. Просто ще приемат, че няма да разглеждат подобен въпрос. "Предстои да разберем какво ще се случи. Има такива моменти в живота на човек, застанал на важни позиции в държавата, когато от него зависят много неща. И за председателя на Народното събрание - както е с по-скоро процедурни правомощия, това решение ще е изключителен тест за него", подчерта тя.
И изрази надежда Наталия Киселова да "бъде на висотата на институцията и на интересите на българския народ".
Защото интересите на България са да станем член на Европейския съюз и НАТО и на еврозоната, а това е част от целият този път. "Станахме членове на Европейския съюз и НАТО. Това беше интересът ни преди около 20 години. Сега този интерес трябва да се реализира. С присъединяването си към евроблока България пое ангажимент в момент, в който е готова - да стигне до въвеждането на еврото", припомни преподавателят по Конституционно право.
Тоест - ние веднъж имахме политическо съгласие да станем членове на Европейския съюз. На второ място имахме договор, който беше ратифициран от България и от всички странни членки на Европейския съюз. И на трето място имаме - изпълнение на този договор. "Това е ситуацията. И сега въпросът е може ли в момента в който този договор е пред приключваме - да правим референдум?", подчерта тя.
И изрази мнение, че предложеният от президента референдум е под въпрос въобще може ли да бъде проведен. И нещо повече - той категорично не е конституционно допустим. Защото в член 5-и в Конституцията е посочено, че международни договори, които са приети, ратифицирани са по съответния ред, влезли са в сила и са обнародвани - имат предимство пред вътрешното право. А членството в ЕС е международен договор, който, за да влезе в сила - е ратифициран от всички страни членки на еврообщността.
Така от една страна "веднъж имаме Конституцията да ни каже, че този договор е с предимство пред националното законодателство" и на второ място, за да станем членове на ЕС, ние изменихме Основния си закон - с което казахме, че участваме в изграждането на ЕС и прехвърлихме правомощия към него. "Една страна, която не изпълнява своите договорни задължения - може да не бъде изключена, но на нея ще бъде гледано като към държава, която не може да бъде сериозен член на тази организация", посочи професор Михайлова.
И беше категорична, че прочитайки мотивите на Румен Радев за референдума - не е открила нито един аргумент, който да подплатява юридически искането за него. "Там има някакви емоционални неща", категорична е тя.
Професор Михайлова коментира и хипотезата, че, ако Киселова откаже да бъде разгледано в НС предложението - президентът всъщност няма да може да сезира Конституционния съд. "Ако няма акт на парламента - няма какво да изпрати в КС. Защото Конституционният съд разглежда само неща, които са описани в Конституцията. Може да се произнесе относно конституционно съобразността на закони, решения и други актове на Народното събрание. Ако няма акт на Народното събрание, няма какво да отнася президентът", обясни тя. И допълни: "Ако обаче влезем в хипотезата, че предложението за референдум бъде внесено в НС, разгледано и отхвърлени - то тогава президентът може да го атакува пред КС".