„Сергей Станишев е политикът в България, който има най-много възможности пред себе си. Той има европейско бъдеще. В момента обаче той избира да остане и да участва в решаването на проблемите в БСП”. Това заяви пред bTV зам.-председателя на парламента Мая Манолова. Тя повтори, че оставката му не стои на дневен ред.
Манолова каза още, че лов на вещици в Столетницата няма да има, макар че ситуацията в нея след евроизборите е „тежка и неприятна”. По линия на това, което предстои в БСП, тя мина по опорните точки, лансирани веднага след вота от социалистите – детайлен анализ ще преценява какви са причините за загубата и дали някой трябва да понесе отговорността.
След като сподели, че "няма проблем от супер спешен характер, който да се реши в момента”, Манолова посочи своите причини за резултата: „Нашите избиратели, левите хора в България нямат усещането, че БСП управлява, че предизборните ангажименти се реализират. Много неща се случиха, но това не се артикулира ясно пред хората. Пред правителството няма хоризонт”.
В тази връзка тя обяви две предизвикателства пред БСП. По думите й са необходими промени, включително и персонални (но не и конкретни – бел. ред.), след заседание на Националния съвет. Също така Столетницата трябва да анализира свършеното от правителството за година управление и дали то отговаря на предизборните обещания на партията мандатоносител.
На въпрос кои министри трябва да бъдат сменени, Мая Манолова изтъкна, че знае какво искат хората, тъй като е прекарала кампанията си преди евровота сред тях, и то не е свързано с конкретно име, а с промяна на живота.
Въпреки заявената близост с избирателите тя призна, че на голяма част от тях не е било обяснено добре как да ползват преференцията, изпратила Момчил Неков, записан под номер 15, в Брюксел. Манолова даде пример с другите партии, чиито кандидати, съвпадащи с номера на партията, също получили висока преференция.
Попитана дали БСП е готова за предсрочни избори, тя отговори: „Ние не се боим от избори. БСП неведнъж е показвала, че много бързо се мобилизира. Още повече, че нивото на нахъсване сред нашите избиратели е много високо, особено след първите пресконференции на ГЕРБ, в които дадоха заявки за реваншизъм”.
„БСП е мандатоносител, за нас управлението не е на всяка страна, ще подкрепяме правителството, ако изпълнява в реални срокове предизборните обещания”, завърши Манолова.
Жельо Бойчев: Ще говорим за промени в БСП и кабинета само на базата на стабилни аргументи
Ако искаш да си сериозен в анализа си, трябва да се види и регионалното представителство и резултата по социални групи, да се видят всички измерения и да се направи съпоставка. Това заяви по същата тема в ефира на TV7 народният представител от ПГ на КБ Жельо Бойчев. Той обясни, че всички съвети и комисии към НС на БСП правят анализ какво е постигнато сфера по сфера, прави се анализ и на една година от управлението на правителството. На въпрос за смените в кабинета депутатът отговори, че всяка една смяна трябва да е на базата на стабилни аргументи. Той обясни, че резултатите от изборите по негово мнение се дължат и на факта, че високите очаквания, създадени в обществото към новото правителство, не са напълно оправдани. Помолен да коментира, дали това не се дължи на липсата на коалиционно споразумение, той обясни, че между двете няма общо и е ясно кои партии стоят зад правителството и носят отговорността.
Бойчев припомни, че кабинетът е работил в тежка ситуация, под обсада и не е използван потенциала на премиера, както и на министрите и в момента трябва да бъдат изведени на преден план. По думите му трябва да има промяна и в рамките на БСП. По негово мнение промяната трябва да е както персонална, така и в организационната и политическата работа. Според него промените в изпълнителната власт трябва да се направят максимално бързо, но едва след направата на анализа и консултиране с министър председателя и партньорите в следващата седмица.
Той бе категоричен, че спекулациите относно състоянието на фискалната позиция на България се е влошила не са верни. Относно дълга, който предстои да се гледа, той обясни, че е част от държания бюджет, който е бил приет и не бива да се спекулира с него. "Към април месец фискалният резерв е 6 млрд. лв., а миналата година беше 3,9 млрд. лв. при положение, че беше емитиран 800 млн. вътрешен дълг", обясни Жельо Бойчев.