Инфлацията няма пряка корелация с въвеждането на еврото. Това се посочва в анализ на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, на тема "Въвеждане на еврото в България".
Според него високата инфлация през последните години се дължи на основно външни фактори - енергийна криза, война, глобална пандемия и нарушени транспортни доставки, посочи БНР.
Очакванията са самото въвеждане на еврото да има минимален ефект върху повишаването на цените.
Опитът от Хърватия показва, че се създава „определена психоза“ преди самото влизане и в първите месеци след преминаването към еврото, коментира проф. Богомил Манов в анализа си и припомня, че Хърватия е последната присъединила се към момента държава към еврозоната, в която според Евростат инфлацията за януари 2023 г. се е увеличила с 0,2%.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,15, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Освободеният ресурс от задължителните резерви на банките ще направи кредитирането по-евтино, смята проф. Манов. Спестяват се транзакционни разходи, а достъпът до свеж финансов ресурс става по-широк. Очаква се инвестиционната среда да се подобри.
"Самото евро не ни прави по-богати, а ни предоставя възможност да станем по-богати. Прави ни по-стабилни. Може да се каже, че България ще стане още един осезаем символ на европейската идентичност", пише анализаторът и припомня, че валутният борд ограничава монетарната политика на страната, докато с влизането в еврозоната България ще е на масата за вземане на решения – т.е. ще е част от общата суверена парична политика на еврозоната.