Държавата притежава инструментариум, притежава институции, регулаторни органи, които са призвани да вършат тази дейност. Друг е въпросът доколко те се справят, доколко са мотивирани и доколко са обезпечени от гледна точка на законност, и подкрепа, която е необходимо да получат от политиците. Гражданите не са добре информирани какво се случва, защо е този поход към еврото в момента, който не е обяснен с икономически термини. Има една пропагандна кампания, в която се говори само "за" и "против", едва ли не хората се настройват, без ясна икономическа аргументация. Това каза бившият служебен премиер Стефан Янев в студиото на "Денят ON AIR".
По думите му отказването на българската валута ще има дълготраен ефект върху семействата у нас.
"Ако този ефект не е достатъчно добре калкулиран и ако не е достатъчно добре обяснено на гражданите - нормално е те да се страхуват, да говорят за потенциална спекула, инфлация и неяснота с техните пари. Това са много важни въпроси, които трябва да се разглеждат както в национален план, така и от гледна точка на развитието на ЕС в сегашната ситуация. Преди 5-6 години Европа беше различна, тогава Еврозоната имаше различен смисъл и различна стойност. В момента не е така. Водещи икономики в момента са с бързи крачки към рецесия", допълни Янев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Към каква зона се присъединяваме
Той е на мнение, че международните пазари са се променили много.
"Това дава отражение на европейската икономика. Ние в момента политически много искаме да се присъединим към Еврозоната, но към каква зона се присъединяваме - към клуба на богатите държави или към клуба на богатите длъжници? Липсват икономически цифри. Финансите се измерват в цифри. В конвергентния доклад България отговаря на критериите. Преди няколко месеца ни проглушиха ушите с "дупката в бюджета", без никой да обясни какво означава този термин, но с влизането в Еврозоната ще се уголеми ли, ще се намали ли? Ще се изчезне ли?", попита гостът.
Янев е на мнение, че на нас ни е нужна промяна по отношение на върховенството на закона.
Спекулациите за еврото
"Изглежда, че държавата не е готова, но доколко - ще разберем по-нататък. Ние сляпо ли се хвърляме в бъдещето на базата на оценката на европейски чиновници? Разчитаме, че те са изключително мъдри, не правят грешки и ние ще цъфтим. Върви се в посоката на заемите. България с подписването на договора с ЕС е поела ангажимент да се присъедини към Еврозоната в даден момент, което означава, че този ангажимент вече е поет. Не е необходимо да се търси такъв инструмент като питане на народа. Оттук нататък започват спекулациите, че този референдум може да спре този процес. Но той може да бъде спрян по друг начин, България е парламентарна република, парламентът обаче не се произнася", добави бившият служебен премиер.
Попитан дали има риск да обеднеем след 1 януари 2026 година, той отговори: "Риск винаги има, защото светът се развива в различни посоки. Не може да забогатеем без труд. Ние сме свикнали да бъдем негласни наблюдатели на собствения си живот и собственото си развитие. Ние не искаме нашият глас да бъде чут".