С последните си действия президентът Румен Радев категорично демонстрира решителността си да се бори до последно срещу европейското бъдеще на България, избрано преди десетилетия с национален консенсус. За тази цел Радев си позволи да използва вдъхновената по конституция да представлява единството на нацията институция, срещу всички останали държавни институции с единствена цел - да създаде условия България да бъде отклонена от избрания път на модернизация и европейско бъдеще, за да бъде тласната в постсъветската сфера на влияние. Това заявяват в своя позиция "Синя България" и допълват:
С политиката си на разделение на българското общество и насаждане на омраза и разделителни линии сред българските граждани, Радев създаде сериозни и опасани рискове за единството на българската нация, и за сигурността на българската държава.
Осъзнаването на това изисква:
Анализ и оценка, за да не се допуска повторение на грешките, довели до избирането на президент с профила и целите на г-н Радев.
Изработване на консенсус и дисциплинирано прилагане на стратегия, за да не се допусне повторение на този сценарий.
За Синя България отправните точки при формирането на такъв консенсус са:
Поставяне на цел, следващият президент да бъде човек, защитаващ българския национален интерес, с проевропейски и демократични разбирания за бъдещето на България. Това е дефиницията на просветения патриотизъм. Всяко друго целеполагане би било загуба на смислена обществена енергия и безплодно политическо усилие с пагубни за Отечеството ни последици.
Търсене на подкрепа и съюзници и позициониране спрямо противници само по една ясно начертана линия на избор. Тази линия трябва да произтича от законовите правомощия на президента, които основно са свързани с външната политика и сигурността. Изначално, ясно позициониране спрямо тези въпроси дава чист и разбираем избор на обществото. И обратно – разчертаването на множество разделителни линии би било изкуствено и неоснователно, с оглед на правомощията и компетентността на институцията – би разбило подкрепата и би създало основания за партизански тип гласуване. Точно такива действия на предишните избори доведоха до избирането на г-н Радев.
Кандидатът за президент на такъв политически и обществен консенсус не трябва да бъде партийна креатура, а обществена фигура с ясна и последователна позиция в защита на националния интерес и цивилизационния избор на България, като част от демократичния свят. Всичко друго би означавало, че дадена партия през собствен кандидат, опитва да комасира определен кръг избиратели и да ги прави свои. Още веднъж, така беше избран Радев!
Ролята на политическите партии, които застанат зад такъв консенсус е да заявят твърдата си подкрепа за обединяващ национален кандидат, който да ни представлява достойно в нашето европейско семейство, и да работят за избирането му. Извън това, през целия процес, партиите трябва да загърбят теснопартийните сметки, за да избегнат конфронтация по разделителните линии помежду си. Различията между всички партии, които ще се обединят около достойна кандидатура за български президент са очевидни и важни. Те си остават и са валидни, защото са истинския двигател за посоката на националната ни политика. Тези различия и мобилизирането на подкрепа за тях са предмет на парламентарните избори. Сега задачата е друга. Проблемите, които решават правителствата и депутатите не могат да бъдат решавани от президента, и затова изборът му не трябва да става жертва на това неправилно разбиране.
"Синя България" ще търси диалог за реализирането на такава стратегическа рамка и ще работи за избиране на такъв президент.