Преди прехода годишно в столицата са влизали в експлоатация 12 000 жилища, днес общият жилищен фонд на София се състои от не повече от 7500 жилища. А те не са свободни. Буквално трябва някой да умре или да спре да си плаща наема, за да бъде настанен друг на негово място, защото от 35 години общинска жилищна политика реално няма. Така започва позицията относно проект на Наредба за общинските жилища в Столична община на Ваня Григорова, вече независим съветник в СОС.
Ето какво още пише тя:
Тъй като не се изграждат нови жилища, Столична община е взела решение (не в настоящия мандат) съществуващите общински жилища да не се продават. Но няма изгледи това да доведе до увеличение на броя им. На следващата сесия на СОС ще бъде гласуван проект на Наредба за общинските жилища на СО, в който има няколко напълно неприемливи за мен предложения.
На първо място, вече се изключва възможността жилищата да бъдат закупувани от обитателите им. Дори в момента, когато такава нормативна възможност съществува, процесът е блокиран. Хиляди столичани вече имат дори решение на СОС да закупят жилищата си, но от районните администрации отказват да им ги продадат. Включително при мен дойде човек, който е подал искане за закупуване преди няколко месеца и вместо отговор по същество е получил писмо да напусне жилището. Вече доходът на домакинството бил твърде висок и хората нямали право да го обитават. Тук трябва да уточним, че записът в действащата наредба, който регламентира таван на дохода, е изключително обтекаем и дава възможност за тълкувания и оценки, които са далеч от обективни.
На второ място, създават се два фонда жилища – фонд „Нормиран наем“ и фонд „Пазарен наем“. Първият е ясен – целевите групи са почти идентични като настоящите. Апартаментите обаче от втория фонд ще се отдават на търг. Видиш ли СО няма жилища, но пък ще влезе в ролята на брокер и ще отдава такива на пазарен наем. И тук няма как да не припомня случая с Мария Габриел, която, според журналистическо разследване, е ползвала общинско жилище, докато е била евродепутат, а партидата за електроенергия е на нейно име чак до 2017 г., когато е номинирана за еврокомисар. Обяснението е, че тя само „стокирала“ нещата си там, не се е възползвала от евтин наем в ж.к. Лозенец. Въщност СО и фирми на общината разполагат с набор от по-скъпи апартаменти, които са получени в замяна на дадена на частници общинска земя и те не бива да остават за простолюдието, ще се дават отново на близки хора, нямам съмнение в това, но срещу малко по-висок наем.
Да се върнем обаче на наредбата. Сред целевите групи са хора, които живеят в бедност, хора с увреждания над 71%, семейства с деца и лица с научна степен „доктор“. Не намирам логика в последното. Затова ще предложа последната група да бъде премахната и да бъдат включени транспортни работници, които се трудят в общински транспортни дружества, както и медицински специалисти (в частност медицински сестри) от общински лечебни заведения. Определено имаме недостиг на такива специалисти, не на „доктори“.
Част от другите промени:
Наемателите ще трябва да застраховат жилището. Няма лошо, но как лице или семейство с доход под минималния ще прави допълнителни разходи?
Наемателите трябва да внесат депозит в размер на двумесечен наем. Отново брокерски, а не социален подход.
Ако имат повече от едно МПС, семействата няма да имат възможност да се картотекират. И стойността му ще се взима предвид, когато се преценява дали доходът на семейството не е твърде висок. Какво правим с граждани, които живеят в квартали с недобро транспортно обслужване, на които се налага да намерят начин да заведат детето си на лекар, училище, детска градина и след това да стигнат до работното си място?
Наемателите няма да имат право да се отопляват с твърдо гориво. Но не всички жилища имат централно отопление. А както всички знаем, когато целокупно преминем към климатици, мрежата не издържа. В допълнение над главите ни е надвиснала либерализацията на енергията за домакинствата, което ще доведе до неколкократно увеличение на цената на тока. Що за социално жилище ще е това, в което обитателите ще трябва да стоят на студено?
Крайно рестриктивни са и условията за картотекиране и настаняване. Лице с увреждане или семейство с такова лице ще има възможност да се картотекира само ако доходът на член от семейството е под размера на минималната работна заплата. Обаче дете с над 90% увреждане получава месечна помощ от 1180 лв. Това означава, че дори един от родителите да получава малко повече, семейството няма да има право да се картотекира дори, камо ли да получи необходимите точки, за да бъде класирано за жилище.
Но може би най-смущаващото е това, че вече договорите за наем няма да бъдат безсрочни! Срокът за наемателите ще бъде 5 години, с възможност за удължаване с още максимум 1 година. Кой си представя, че семейство, което живее в бедност, след 5 години ще може да си купи жилище (не общинско) или ще може да живее под наем на пазарни цени? Същото впрочем ще важи и за досегашните наематели. Те или купуват апартамента, ако имат право на това и ако въобще тази възможност стане реална, казах, че продажбите са блокирани от няколко години. Или преподписват договор за 5 години. След това кой откъде е.
Проблемът няма да се реши, но ще има оборот на нуждаещи се. Вече дори тези, които в момента имат някакъв сигурен покрив над главите си, ще го загубят. Сега е моментът и днешните наематели, и тези, които са картотекирани и чакат жилище, да се включат в дебата – вероятно ще има заседание на Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика на 25 юни от 10:00 ч. в Столична община, а на следващия ден ще бъде и гласуването на сесия. Ако гражданите не реагират сега, след това ще е късно.