Настоящата практика на скрит пътен контрол, известна като “полицай в храстите", е фундаментално сбъркана. Вместо да повишава безопасността, тя създава опасности, руши общественото доверие и е доказано неефективна. Време е България да се откаже от този остарял модел и да възприеме доказаните европейски практики, основани на превенция и прозрачност. Това заявяват в свое становище от Института за пътна безопасност и допълват:
Ключови проблеми на скрития контрол:
1. Създава опасности вместо да ги предотвратява. Внезапната поява на скрит патрул или камера провокира паническо спиране от страна на водачите (т.нар. “ефект на кенгуруто”), което е предпоставка за тежки верижни катастрофи. Така контролният орган се превръща в източник на риск.
2. Подкопава доверието и възпитава страх, а не отговорност. Самата Академия на МВР в своите учебни материали признава, че “всички форми на скрит контрол предизвикват напрежение, раздразнителност и отчуждават”. Този подход превръща полицаите и шофьорите във врагове и насърчава манталитета “важно е да не те хванат”, а не “важно е да карам безопасно”.
3. Той е финансов провал.
4. Контролът е на “хранилки”, а не на опасни места. Експерти и граждани са единодушни, че камерите и патрулите масово се разполагат на удобни за глобяване прави участъци, а не на реалните “черни точки” с концентрация на катастрофи.
5. Това доказва, че целта не е безопасност, а събиране на глоби.
Как го правят успешните държави?
България е сред страните с най-висока смъртност по пътищата в ЕС (74 загинали на милион жители), докато лидерите по безопасност като Швеция (20/млн.) и Норвегия (16/млн.) имат в пъти по-добри резултати. Техният успех се дължи на коренно различна философия:
В Швеция, Норвегия, Нидерландия и Дания камерите ВИНАГИ са видими и обозначени с пътни знаци.
Целта е превенция, а не наказание. Идеята е водачите да намалят скоростта в целия участък, осъзнавайки наличието на контрол, а не да бъдат “хванати в крачка”
Контролът е само на доказано опасни места, определени след анализ на риска. Нашето предложение: 4 стъпки към модерна пътна безопасност
1. Пълна прозрачност и видимост. Всички камери (стационарни и мобилни) и патрули да бъдат задължително видими и предварително обозначени с пътни знаци.
2. Контрол само на “черните точки”
Разполагането на контролни средства да става единствено на места с доказана концентрация на тежки катастрофи, а не на удобни за глоби “хранилки”
3. Инвестиции в превенция, не в репресия. Да се инвестира в подобряване на опасната инфраструктура (кръстовища, маркировка, осветление) и в обучение на водачите, вместо в още камери за скрит контрол.
4. Партньорство, а не война. Държавата трябва да спре да третира гражданите като врагове. Нужен е диалог и общи усилия за постигане на споделена цел – нула жертви по пътищата.
Време е да заменим остарелия модел на страха с модерния европейски подход на
превенцията и партньорството. Само така можем да постигнем реална и трайна безопасност по пътищата на България.