Върховният касационен съд не допусна касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу осъждането ѝ да заплати обезщетение от над 100 хиляди лева. Парите са били отнети като веществено доказателство преди 15 години по дело за неплатени данъци, което завърши с оправдателна присъда, съобщава правният сайт "Де Факто".
Случаят започва през декември 2010 година, когато е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за избегнато плащане на данъци в големи размери. При претърсване на жилище са иззети 95 хиляди лева от жената И. Р., която е разпитана като свидетел. Молбата ѝ за връщане на парите е отказана.
Седем години по-късно, през юли 2017 година Софийска градска прокуратура внася обвинителен акт срещу друг извършител. Съдебното производство приключва през юли 2020 година с влязла в сила оправдателна присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен.
Едва след влизане в сила на оправдателната присъда съдът уважава молбата на И. Р. за връщане на иззетите 95 хиляди лева. Фактическото получаване на парите става на 25 май 2021 година след банков превод от Главна дирекция "Национална полиция".
След това жената предявява иск срещу Прокуратурата на Република България за нанесените ѝ вреди от отнемането на собствени средства. Първо Софийският градски съд потвърждава деликта, а Софийският апелативен съд отсъжда обезщетение.
"В конкретния случай вредата е причинена чрез изземване на собствените на ищцата парични средства като веществени доказателства, съчетано с бездействието по тяхното връщане", посочва Софийският апелативен съд.
Съдиите обясняват, че прокурорът ръководи досъдебното производство и решава всички възникнали въпроси, включително тези относно доказателствата. "Поради приключването на наказателния процес с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, изземването и задържането на паричните средства като веществено доказателства са неправомерни действия", приемат апелативните съдии.
Пред Върховния касационен съд прокуратурата твърди, че решението на апелативния съд е необосновано и неоснователно, тъй като е имала законно право за отнемане на парични средства като веществено доказателство по наказателно производство. Категорично заявява, че не следва да носи отговорност за времето на съдебното производство.
За да обоснове допускане до касационно обжалване, Прокуратурата поставя три правни въпроса относно началния момент на погасителната давност, противоправността на действията по изземване на веществени доказателства и възможността за ангажиране на отговорността ѝ.
Върховният касационен съд застава изцяло зад изводите на апелативния съд. По първия въпрос за началния момент на погасителната давност, ВКС отбелязва, че въззивното решение "не е в противоречие, а в съответствие с трайно установената практика на ВКС".
В тази практика се приема, че обезщетение за вреди в резултат от иззетите като веществено доказателство вещи може да се претендира от приключване на наказателното производство с акта за неговото прекратяване или постановяване на оправдателната присъда.
По втория правен въпрос за противоправността на действията, ВКС приема, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като въпросът не осъществява общата предпоставка и посоченото решение разглежда различна хипотеза.
В заключение ВКС приема, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Така в сила остава постановеното обезщетение от 95 хиляди лева за незаконно отнетите парични средства плюс законна лихва за трите инстанции от 17 хиляди лева - общо 112 хиляди лева.
Върховният касационен съд осъжда прокуратурата да заплати и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 хиляди лева. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.