Атанасиос Куцопулос е главен изпълнителен директор на Банка Пиреос България от началото на 2003 г. Познава добре банковия пазар у нас и в Гърция. Попитахме го как кризата у съседите се отразява на бизнеса в страната ни, кога ще паднат лихвите и ще се отпуши кредитирането.
- Г-н Куцопулос, наскоро обявихте финансови резултати за миналата година. 2009-а ще се запомни с най-ниските банкови печалби. Доволни ли сте от резултатите на Банка Пиреос България?
- Доволни сме от резултатите за 2009 г., които са в границите на планирания ни бюджет. Успяхме да постигнем добра печалба въпреки проблемите на пазара и въпреки факта, че световната икономика е в доста тежка криза.
- Ситуацията в Гърция променя ли плановете ви за развитието на групата и на банката в България?
- Основният проблем в Гърция е свързан с държавния дълг. Банките не са засегнати съществено от това и ако говорих специално за 5-те най-големи трезора, които имат представителства и в България, те са абсолютно стабилни. Цялата банкова система в Гърция е здрава, с добра капиталова база и печалба. И е представена най-вече на Балканите, което дава възможности да се реорганизират и печалбите. Засега положението в Гърция не повлия на плановете ни. Неприятно е, че пазарът се влияе от непрекъснатите слухове. През последните 2 г. слушам всеки ден сценарии за различни банки. Но до момента те остават само сценарии.
- Какъв ще бъде фокусът ви в България през тази и следващата година, когато още ще усещаме кризата?
- Кризата няма лесно да премине. Ще е необходимо време, за да се възстанови икономиката. Нашата стратегия за България е да подкрепим клиентите си, да им помогнем колкото е възможно по-леко да минат през кризата. И да очакваме следващия ден, така че да сме подготвени тогава, когато се увеличи търсенето на кредити и когато има благоприятни условия за развитие, да можем да заемем тази част от пазара, която искаме. Нашата политика е да капитализираме печалбите в държавата, да увеличаваме капиталовата си база, клоновата мрежа също. Гледаме дългосрочно на представителството си тук.
- Кредитирането сега е свито и няма търсене. Кога ще се обърне тази тенденция?
- Надявам се до края на 2010 г. да могат икономиките поетапно да започнат да се възстановяват. Това ще зависи от редица глобални фактори, както и от подкрепата на държавата за експортно ориентирани бизнеси. По този начин ще се увеличи конкурентоспособността. Когато това стане, ще има и увеличаване на търсенето на банкови заеми, и ръст на брутния продукт.
Но кризата е много по-дълбока, отколкото си мислим, и то в световен мащаб. И в Европа съществуват все още сериозни проблеми, и то в държави, които са с развити икономики.
- 15 месеца подред растат необслужваните заеми. Кога ще тръгнат на обратно?
- Необслужваните кредити влияят на печалбите на банките заради провизиите, които се заделят. Ние сме доволни от факта, че Банка Пиреос е с един от най-ниските проценти на проблемни кредити - около 3%, при средно над 10, 12% за сектора. Но най-лошото, дъното, вече премина. Не очаквам оттук нататък нещата да продължават да се влошават.
- А кога ще намалеят лихвите по заемите? Тези на депозитите вече са най-ниските от години.
- Това зависи от развитието на пазара. Банките имат желание и настроение да намалят лихвите, но много пъти съм казвал, стойността на парите е винаги напълно свързана с риска. Когато пазарът постигне нивото да е зрял с нисък риск, логично ще паднат лихвите. Говорихме и за лошите заеми, в момента те са със средно ниво от 11%. Когато достигнат логични нива, тогава ще паднат и лихвите. Нещата са свързани.
- Нужно ли е да се предприемат регулации, които да насърчат кредитирането?
- Банковата система в България е на много добро ниво. Трезорите са с голям опит, с висока капиталова адекватност. Но пазарът трябва да се подобри малко, защото и ние искаме да се срещаме с добри фирми и да отпускаме на добри лихви пари, бизнесът да се развива добре, да печели и да обслужва заемите си. Същото важи и за гражданите. За жалост пазарът в този момент е болен.
- В ЕС се обсъжда идея за допълнителен данък върху банките. Приемате ли я?
- Банките плащат данъци и сега като всички стопански субекти. И играят своята роля. Трябва да има наистина обоснована логика за някакъв допълнителен данък. Когато банките имат големи печалби, всички ги сочат с пръст и ги обвиняват, че "обират" клиентите. Когато обаче нямат големи печалби, всички са обезпокоени дали няма проблем. Въпросът стои доста философски.
- Вече е възможно в рамките на ЕС граждани от една държава да потърсят заем в друга. По-евтино ли е за един българин да вземе кредит от Гърция или Испания?
- Теоретично такава възможност съществува. Но на практика не е лесно всеки българин да отиде в Лондон или Амстердам, за да вземе заем. Разбира се, компаниите могат по-лесно да го направят. Но не мислете, че банките там финансират със същите лихви някой, който има бизнес история тук. Лихвата зависи от риска. Аз не бих финансирал по-лесно един ирландец, който ще дойде да поиска кредит тук. Аз не го познавам добре и не знам какво има зад себе си. Така че, ако го финансирам, ще трябва да плати съответния по-висок процент от този, на който ще финансирам един българин, който работи "на отсрещния тротоар".
- Какви са очакванията ви за банковия сектор, ще се появят ли нови играчи, или пък ще има окрупняване?
- Теоретично някой би казал, че има много банки в държавата и има възможност някои да се слеят. Но това са сценарии, които не са лесни да се осъществят винаги. Не мисля, че в този момент има предпоставки за сливания. Съществува несигурност за това накъде ще тръгне пазарът и икономиката и всички предпочитат да запазват ликвидност и да имат по-консервативна позиция.
- Научиха ли нещо от кризата банките и клиентите?
- Кризата освен всички отрицателни неща ни показа и някои положителни възможности - всички са малко по-мъдри и зрели. Оценяваме по различен начин нещата, по-консервативно и задълбочено. Целият пазар е по-зрял и оттук нататък всички ще можем да действаме по-правилно. Кризата дава възможност да се организираме по-добре, да дадем тежест и значение на разходите. Така ще станем и по-конкурентни.