Не търсете в Европа по-евтини заеми

Атанасиос Куцопулос е главен изпълнителен директор на Банка Пиреос България от началото на 2003 г. Познава добре банковия пазар у нас и в Гърция. Попитахме го как кризата у съседите се отразява на бизнеса в страната ни, кога ще паднат лихвите и ще се отпуши кредитирането.

- Г-н Куцопулос, наскоро обявихте финансови резултати за  миналата година. 2009-а ще се запомни с най-ниските банкови печалби. Доволни ли  сте от резултатите на Банка Пиреос България?
- Доволни сме от резултатите за 2009 г., които са в границите  на планирания ни бюджет. Успяхме да постигнем добра печалба въпреки проблемите  на пазара и въпреки факта, че световната икономика е в доста тежка криза.
 
- Ситуацията в Гърция променя ли плановете ви за развитието на  групата и на банката в България?
- Основният проблем в Гърция е свързан с държавния дълг.  Банките не са засегнати съществено от това и ако говорих специално за 5-те  най-големи трезора, които имат представителства и в България, те са абсолютно  стабилни. Цялата банкова система в Гърция е здрава, с добра капиталова база и  печалба. И е представена най-вече на Балканите, което дава възможности да се  реорганизират и печалбите. Засега положението в Гърция не повлия на плановете  ни. Неприятно е, че пазарът се влияе от непрекъснатите слухове. През последните  2 г. слушам всеки ден сценарии за различни банки. Но до момента те остават само  сценарии.
 
- Какъв ще бъде фокусът ви в България през тази и следващата  година, когато още ще усещаме кризата?
- Кризата няма лесно да премине. Ще е необходимо време, за да  се възстанови икономиката. Нашата стратегия за България е да подкрепим клиентите  си, да им помогнем колкото е възможно по-леко да минат през кризата. И да  очакваме следващия ден, така че да сме подготвени тогава, когато се увеличи  търсенето на кредити и когато има благоприятни условия за развитие, да можем да  заемем тази част от пазара, която искаме. Нашата политика е да капитализираме  печалбите в държавата, да увеличаваме капиталовата си база, клоновата мрежа  също. Гледаме дългосрочно на представителството си тук.
 
- Кредитирането сега е свито и няма търсене. Кога ще се обърне  тази тенденция?
- Надявам се до края на 2010 г. да могат икономиките поетапно  да започнат да се възстановяват. Това ще зависи от редица глобални фактори,  както и от подкрепата на държавата за експортно ориентирани бизнеси. По този  начин ще се увеличи конкурентоспособността. Когато това стане, ще има и  увеличаване на търсенето на банкови заеми, и ръст на брутния продукт.
Но кризата е много по-дълбока, отколкото си мислим, и то в  световен мащаб. И в Европа съществуват все още сериозни проблеми, и то в  държави, които са с развити икономики.

- 15 месеца подред растат необслужваните заеми. Кога ще тръгнат  на обратно?
- Необслужваните кредити влияят на печалбите на банките заради  провизиите, които се заделят. Ние сме доволни от факта, че Банка Пиреос е с един  от най-ниските проценти на проблемни кредити - около 3%, при средно над 10, 12%  за сектора. Но най-лошото, дъното, вече премина. Не очаквам оттук нататък нещата  да продължават да се влошават.

- А кога ще намалеят лихвите по заемите? Тези на депозитите  вече са най-ниските от години.
- Това зависи от развитието на пазара. Банките имат желание и  настроение да намалят лихвите, но много пъти съм казвал, стойността на парите е  винаги напълно свързана с риска. Когато пазарът постигне нивото да е зрял с  нисък риск, логично ще паднат лихвите. Говорихме и за лошите заеми, в момента те  са със средно ниво от 11%. Когато достигнат логични нива, тогава ще паднат и  лихвите. Нещата са свързани.
 
- Нужно ли е да се предприемат регулации, които да насърчат  кредитирането?
- Банковата система в България е на много добро ниво. Трезорите  са с голям опит, с висока капиталова адекватност. Но пазарът трябва да се  подобри малко, защото и ние искаме да се срещаме с добри фирми и да отпускаме на  добри лихви пари, бизнесът да се развива добре, да печели и да обслужва заемите  си. Същото важи и за гражданите. За жалост пазарът в този момент е болен.
 
- В ЕС се обсъжда идея за допълнителен данък върху банките.  Приемате ли я?
- Банките плащат данъци и сега като всички стопански субекти. И  играят своята роля. Трябва да има наистина обоснована логика за някакъв  допълнителен данък. Когато банките имат големи печалби, всички ги сочат с пръст  и ги обвиняват, че "обират" клиентите. Когато обаче нямат големи печалби, всички  са обезпокоени дали няма проблем. Въпросът стои доста философски.

- Вече е възможно в рамките на ЕС граждани от една държава да  потърсят заем в друга. По-евтино ли е за един българин да вземе кредит от Гърция  или Испания?
- Теоретично такава възможност съществува. Но на практика не е  лесно всеки българин да отиде в Лондон или Амстердам, за да вземе заем. Разбира  се, компаниите могат по-лесно да го направят. Но не мислете, че банките там  финансират със същите лихви някой, който има бизнес история тук. Лихвата зависи  от риска. Аз не бих финансирал по-лесно един ирландец, който ще дойде да поиска  кредит тук. Аз не го познавам добре и не знам какво има зад себе си. Така че,  ако го финансирам, ще трябва да плати съответния по-висок процент от този, на  който ще финансирам един българин, който работи "на отсрещния тротоар".
 
- Какви са очакванията ви за банковия сектор, ще се появят ли  нови играчи, или пък ще има окрупняване?
- Теоретично някой би казал, че има много банки в държавата и  има възможност някои да се слеят. Но това са сценарии, които не са лесни да се  осъществят винаги. Не мисля, че в този момент има предпоставки за сливания.  Съществува несигурност за това накъде ще тръгне пазарът и икономиката и всички  предпочитат да запазват ликвидност и да имат по-консервативна позиция.
 
- Научиха ли нещо от кризата банките и клиентите?
- Кризата освен всички отрицателни неща ни показа и някои  положителни възможности - всички са малко по-мъдри и зрели. Оценяваме по  различен начин нещата, по-консервативно и задълбочено. Целият пазар е по-зрял и  оттук нататък всички ще можем да действаме по-правилно. Кризата дава възможност  да се организираме по-добре, да дадем тежест и значение на разходите. Така ще  станем и по-конкурентни.