Руският фотограф Сергей Новиков се е захванал с интересен проект – да визуализира спомените на жителите от закритите градове в бившия Съветски съюз. Нарекъл го е ЗАТО (затворени административно-териториални образувания). С тази абревиатура се обозначават населени места, в които дори обикновените граждани нямат право на достъп. Там са забранени не само пътуванията, но и данните за тяхното местоположение, както и техните имена. На жители им се забранява да разказват къде живеят. След разпада на СССР списъкът на тези градове е разсекретен и през 1992 г. е приет специален закон на Руската Федерация, който по-късно няколко пъти е бил променян.
Целта на проекта на руския фотограф е не само да посети и да визуализира спомените на жителите от закритите градове в бившия Съветски съюз, но и да предизвика обсъждане и публикации по форумите и в социалните мрежи.
„Изненадан съм, че в съвременна Русия съществува подобно нещо. За мен те са миниатюрна версия на нашата страна, която има тенденция за самоизолация“, казва Сергей Новиков в интервю за германския вестник „Зюддойче цайтунг“. „Колкото и да са защитени тези градове, има дупки в стената и с малко сръчност човек може да се сдобие с разрешение за влизане. Аз опитах да насоча вниманието към този абсурд с гротескни снимки“, казва Новиков, макар че в неговия проект няма кадри, които са направени в закритите градове.
На своята интернет страница, авторът разказва как са създадени тези особен вид териториални образувания – закритите градове. Те са резултат на противопоставянето между Запада и Съветския съюз. Служили са на науката и отбраната на държавата. Това са места за разработка (Арзамас-16) или за утилизация (Свредловск-45) на ядрено оръжие, или такива, в които са базирани военноморския флот и ракетните войски.
Тези градове няма да ги намерите на географските карти. Имат закодирани имена. Пощальоните ги наричат по аналогия с разположените в тях засекретени предприятия, които нямат конкретен адрес, а само номер на пощенската кутия, в която се пристига цялата кореспонденция. На жителите на тези градове е забранено да споменават за своето местожителство. Те се ограничават да назовават само името на най-близкия голям град (например, Красноярск вместо Красноярск-26).
Заедно с разпада на съветската държава в закритите градове започва нов живот. Те престават да бъдат секретни. В останалите закрити за „чуждите“ населени места има относителното сносен живот заради държавни дотации, ниско равнище на престъпността, добри медицински услуги и сфера на обслужване. Това, според Новиков, кара жителите на тези градове да гледат с недоверие към първите плахи опити да се повдигне въпроса за целесъобразността от запазването на бариерите.
В момента в Русия останаха закрити 41 градове, в които живеят 1.2 милиона души. За да попаднете в такъв град ви е необходим пропуск или покана от близък роднина, който живее в него. Анкетите показват, че болшинството от жителите все още са против радикалната промяна на териториалната политика. Като последица от нея те виждат най-вече опасността от поток на бездомни престъпници и лишаване от държавната подкрепа.