В последно време са зачестили имотните измами със стари нотариални актове. Причината е, че актовете отпреди 1988 г. не са вкарани в информационната система, в която нотариусите правят справка. Остава практиката най-честите измами да са с фалшиви нотариални актове или неистински пълномощни, казаха специалисти по БНТ.
Последният случай, с който е запознато Министерство на правосъдието е за измама с нотариален акт от 1964 г. с имот, който от тогава не е бил обект на покупко-продажба. „Там беше сменен титулярът на собственост само въз основа на нотариалния акт в общината и в кадастъра, където се издават скиците. И фалшивия продавач, който вече има скица и данъчна оценка на негово име, отива при нотариуса и изповядва сделката и този имот след това няколко пъти се препродава и собствениците случайно научават за проблема”, обясни заместник-министърът на правосъдието Вергиния Мичева-Русева.
Проблемът има и народо-психологичен аспект. „За съжаление, българинът идва при адвокат, когато получи призовка от съда или когато разбере, че имотът му е откраднат”, коментира адвокат Йосиф Герон, представител на Висшия адвокатски съвет. „Както всеки човек си има личен лекар, така трябва да си има и личен адвокат и когато тръгне да купува един имот за няколко десетки хиляди евро или лева, да не му се свидят едни 500-600 лв. за съпътстване на сделката, но имотът да бъде проверен. Защото те вярват на брокери и с удоволствие плащат комисионните на брокери”, обясни Герон.
Адвокат Герон обясни чрез пример защо е важно да се ползват услугите на адвокат. Младо семейство купува апартамент чрез фирма за недвижими имоти. Брокерът и юристът на агенцията за недвижими имоти ги уверява, че е имало дело относно собствеността на имота, но то е прекратено, вписването е заличено, всичко е наред и могат да купуват имота спокойно. Оказва се, че исковата молба действително е заличена, но не защото искът е отхвърлен, а защото е прекратен и трябва да се води друг вид иск. И след като новите купувачи плащат още 20 000 лв., за да направят ремонт, идва този който е завел предишния иск и завежда ново дело. „Ако бяха минали през един адвокат, който да види не само заличената искова молба, а какво точно е това дело, това нямаше да се случи” е мнението на Герон.
Друг момент е, че понякога самите клиенти бягат от проверки. „Някои път сами предлагаме и правим превантивно справки и самият гражданин не винаги е съгласен и бяга от това. Трябва да имаме съзнанието, че превенцията спестява пари и не натоварва след това съдебната система”, коментират специалисти.
Друг проблем е разминаването между поименните и имотни партиди, стари и нови. Адвокат Герон даде пример с Израел, където още от времето на Османската империя не се е сменял номерът на имота в кадастъра. „При нас сменяме кадастралните номера всяка сряда и всеки петък. От там възникват и различни проблеми”, казва Герон.