Отидете към основна версия

7 965 14

Столичният „Гранд-хотел България” се превърна в бунище

  • гранд хотел българия-
  • имоти-
  • софия-
  • бизнес

Паметникът на културата и емблематична сграда за София е затънал в разруха

Снимка: Фейсбук

Паметник на културата, емблематична сграда в центъра на София – „Гранд хотел България” е с изпочупени, мръсни прозорци, затънал в боклуци и разруха. И така е от няколко години, без изгледи поне скоро нещо да се промени. Архитекти казват, че ако сградата продължи да се руши, няма да мине много време, докато се срине окончателно и на нейно място не изникне поредният небостъргач.

През 2016 г. хотелът, който навремето е сред най-луксозните хотели в България, е продаден от Дарина Павлова, по-точно от офшорки, регистрирани в Лихтенщайн и в американския щат Вирджиния, на „Софсток Инвест” на бизнесмена Мирослав Печев, известен като Миро Лавацата, пише „Уикенд“.

Новият собственик дава изявления, че ще развива хотела, като запази фасадата и направи реконструкция на сградата. Само че досега не е забит дори един пирон. Напротив, прословутата кафе-сладкарница е в окаян вид, разбита и превърната в руина, вероятно не по-различно, а може да е и по-зле, е състоянието на ресторанта с овалното стълбище, залите и хотелските стаи.

Според Търговския регистър хотелът от „Софсток Инвест” е преминал към „Гранд хотел България-2016”, като фирмата е отново на Печев. Единственият документ, свързан с тази компания, който се открива в Търговския регистър, е, че през 2022 г. е получено разрешение за изкоп и спасително археологическо проучване, свързани с изместване на топлопровод. Издадена е виза за проектиране на подземен трафопост в празния терен зад хотела.

Според документа съоръжението ще се намира в сутерена на нова 5-етажна сграда, за която също е издадена виза да се проектира в празния участък, който е до зала „България” на ул. „Аксаков”. Съседната едноетажна сграда пък е предвидено да се надстрои с още 4 етажа. Две години по-късно дупката си е все така празна, оградена с метални панели, а някогашната гордост на София – комплексът „Гранд хотел България” продължава да се разпада.

Мераците на Мирослав Печев да надстрои „Гранд хотел България”, веднага след като го купува, предизвикват обществен скандал. Въпреки че сградата е паметник на културата, е обявено, че се планира главната фасада откъм бул. „Цар Освободител“ да се вдигне с още етажи, в които да има апартаменти за продажба. Ниската част също щяла да се надстроява и да се превърне в МОЛ.

След бурни дебати този проект е отхвърлен. Експерти тогава пишат, че „Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс „България“, е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство.”

Компанията на Мирослав Печев „Гранд Хотел България 2016”, както се вижда от документа в Търговския регистър, още не се е напълно отказала да строи край историческата сграда. Така или иначе градежът трябва да се съгласува с Министерството на културата, понеже хотелът е паметник на културата.

Бизнесменът Мирослав Печев навремето е важна фигура в ЦК на ДКМС. Той е и сред най-близките приятели на Цветан Цветанов, казват запознати. Печев има различни бизнес начинания, но е най-известен като вносител на кафе „Лаваца”. Собственик е и на „Парк хотел Витоша” в Студентския град, а източниците ни от МВР допълват, че това е любимото място за официални и неофициални срещи на видни дансаджии.

В този хотел преди време си правят сбирки и приятелите от така наречения кръг „Щангата”, в който влизат Цветан Цветанов, бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров, консулът в Санкт Петербург и бивш шеф на НСО Ангел Антонов, бившият директорът на областното управление на МВР – София Николай Николов – Щангата. Прякорът Щангата е даден на Николов, понеже на младини тренира щанги и е състудент на Цветан Цветанов във ВИФ. Покрай неговия прякор в МВР лепват името и на кръга.

В тази компания е и бизнесменът Мирослав Печев – Лавацата. Той е собственик и на строителна компания „Мирад”.

„Гранд хотел България” е построен през 30-те години на ХХ век, като е образец на българския архитектурен модернизъм между двете световни войни.

Източник: narod.bg

Поставете оценка:
Оценка 4.6 от 70 гласа.

Свързани новини