Как се прави диагноза на престъпния ум. За това разказват медиците от единственото у нас психиатрично отделение зад решетките. Убийци, изнасилвачи и рецидивисти са сред техните пациенти, а лекарите имат сложната задача да преценят - кой е за подсъдимата скамейка и кой не може да търпи наказателна отговорност, а напротив - трябва да бъде освидетелстван.
Преди малко повече от пет години поредният семеен скандал завършва фатално за съпруга на Виолета Софрониева. 54-годишната жена твърди, че е действала при неизбежна самоотбрана.
Тя смята, че не само тя е виновна. „Понякога стават такива неща, където не ги е, несъзнателно, инцидент, където не е мислел, че така ще стане. Просто за момента се е случило”, каза тя, предава NOVA.
Днес Виолета е санитар в болницата на затвора в Ловеч. „Аз съм с примерно поведение, нямам нито едно нарушение - не съм такъв човек, с клюки, интриги да се занимавам, в Спешното работех, но след инцидента нямаше как да се върна там на работа и работех готвач”, каза тя.
След три години в Сливенския затвор, Виолета е преместена в Ловеч, за да бъде по-близо до децата си. „Аз като бях в Сливен им казвах какво се случва. Как има някои неграмотни и не могат да четат - отидем в столовата, те не могат да прочетат менюто на дъската”, разказа Виолета и обясни, че тя е писала обясненията на неграмотните затворници.
Объркани души, погубени илюзии и разпилени надежди наблюдава вече 20 години психиатърът д-р Пламен Гарвански. Зад решетките на ловешкия затвор е чул разказите на хиляди пациенти.
„Трябва да се пипа с кадифени ръкавици, за да не се допусне, защото и най-малката грешка…да не вкараме някой нормален, ненормален човек в затвора, или нормален да го изкараме, че е психично болен”, разказа д-р Пламен Гарвански - психиатър в болницата. Той обясни, че иска да вникне по-дълбоко в душевността, в мотивите за деянието, какво е накарало човекът да го извърши, какви са, каква е неговата житейска съдба и какво е провокирало тези негови прояви.
През годините д-р Гарвански е чул разказите за немислими жестокости, на които хората са способни. И все още има какво да го изненада.
„Този груб примитивизъм, нежеланието за съдействие, нехайното отношение - това е по-често срещано при хора, които вече веднъж са минали през тази система, които вече са свикнали със ситуацията в затвора, познават до детайли цялата обстановка, ред, дисциплина и затова могат да си позволят тия волности. Но когато човек е извършил някакво деяние за първи път, да ви кажа честно, наистина изпада в едно съжаление”, каза д-р Гарвански.
През 2011 година експертиза, изготвена от д-р Гарвански и колегите му, остави 22-годишния Христо Сечински, по прякор Кобрата, на подсъдимата скамейка. Той получи 30-годишна присъда за убийството на 11-годишния Пресиян от Шумен. След скандал за 30 стотинки, Сечински 15 пъти наръгал с нож малкото момче.
„Мотив, едно чисто и просто детинско скарване, и кой е по-голям…но като се има предвид, че по принцип си беше една инфантилна личност, още от рождение и се запознахме с медицинската документация, която имахме за него, той си е бил по-изостанал в умственото развитие една дисхармонична личностна структура и те обикновено реагират по-примитивно”, каза д-р Пламен Гарвански.
В края на април 2019 година Русенският окръжен съд даде 30 години „лишаване от свобода” на Северин Красимиров. 21-годишният мъж изнасили и уби по особено жесток начин журналистката Виктория Маринова от Русе.
"Мотивът на Северин беше доста странен и неясен. И някак си нямахме обяснение за цялото деяние, което е извършил. Да, тук при нас показа съжаление, имаше дори уплаха, защото попадайки на такова място, съвсем нормално, и то за първи път, но струва ми се, че, как да кажа - не мога да бъда точно конкретен, но не вярвам да е изпитвал някакво съжаление поне към момента на извършване на деянието. Поне това е моето мнение. След деянието - да, наблюдаваха се такива моменти - на паника, на притеснение, на уплаха. Даже имаше момент, в който се опитваше едни такива защитни стратегии да прилага. Но към момента на деянието тази жестокост, която беше, или с което ние бяхме запознати, не вярвам да е имало някакво съжаление”, каза д-р Гарвански.
И макар съдбата му професионално да е свързана с болните човешки души, психиатърът категорично отказва да ги нарича луди хора. „Това си е обида. И мен наистина това сериозно ме дразни, защото психично болните - луд, просто категорично казвам, че това не го приемам..психично болните са хора като всички нас”, обясни психологът.
Според него жените са малко по-цивилизовани. „Така, от случаите, които имам, така, от практиката ми трябва да ви кажа честно, че жените по-често посягат към ножа. Обикновено се случва след някакви такива битови, семейни проблеми, кавги, или някакви ревностни прояви и се прибягва до отровата все по-малко, повече, минават на хладните оръжия".
Общо 530 души са зад решетките на затвора в Ловеч. От тях 40 са в специализираното психиатрично отделение.
Според главен инспектор Николай Стайков - временно преназначен на длъжността началник на Затвора - гр. Ловеч, където има отделение за жени, настанени в психиатрията. Охраната е от мъже. Там вече спецификата на тяхното състояние предизвиква нуждата от намеса.
И след като години наред са слушали за жестокостите, на които са способни човешките същества и са стигали до най-черните нюанси на болните души, лекарите от единственото у нас психиатрично отделение зад решетките не изключват и държавата като цяло да има нужда от лечение. Защото, смятат те, поведението на основни институции у нас трудно би се определило като „разумно”.