На 4 октомври почитаме Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне, станал популярен като Свети Франциск от Асизи.
Той е роден на 26 септември 1181 година в заможно семейство в град Асизи.
Още в младостта си Франциск се оказва далеч от средата, в която е роден. Промяната в начина му на мислене и в живот е драстична – Франциск загърбва богатството и се обрича на бедност, изразявайки по този начин своята любов към Бог. Сам той се определя като „обвързан в брак с нищетата“.
Основният принцип, който проповядва е „да нямаш нищо“ и чрез покаяние да се грижиш за душата си. Да живееш по правилата на Евангелието и да проповядваш покаяние – това са основните правила в живота на бъдещият светец на Римо-католическата църква.
През 1209 година Франциск, заедно с дванадесет свои последователи, се явява пред папата в Рим, където моли светият отец да утвърди братството им. Папата приема клетвите им за послушание и така се ражда орденът на братята, наречен по името на водача им – Францискански орден.
Самият Франциск никога не става свещеник; смята се за недостоен за този сан и затова остава до края на дните си дякон. Последователите му наричат себе си „минорити“ от латинската дума за „по-малки", а в техния случай - "нищи", хора без собственост и без привързаност към материалното. Между другото, думата „министър“ е сродна с минорит (в латинския и двете произлизат от minus - малко, а думата министър в Древен Рим се използва изключително за хора, изпълняващи длъжности в услуга на другите) – министри се наричали участниците в мисии, разпространяващи из Европа принципите на св. Франциск от Асизи. Последователите му се опитват да проповядват в Северна Африка. Самият Франциск прекарва известно време като мисионер в Египет и Сирия, където – по негови свидетелства – към проповедите му проявява интерес самия султан, но като цяло мисията му е с малък успех.
В по-късни времена мисионерството се превръща в една от основните дейности на францисканския орден.
Лавинообразното присъединяване на последователи към ордена на св. Франциск обаче довежда до известно противоречие между изначалните замисли на Франциск и реалната ситуация. Броят на миноритите поставя под заплаха възвишеният идеал, заради който орденът е създаден. Малко преди смъртта на Франциск папата преобразува братството в монашески орден.
През 1224 година Франциск се разболява. Страда от силни болки в стомаха. Според биографите му, точно през тези последни години от живота си, след като се оттегля от административните задължения в ордена, отдавайки се отново на пътуване и проповеди, чрез болката Франциск изживява най-щастливите си часове.
Появяват се и знаците Господни – св. Франциск е първият човек, познал стигмата – по чудодеен начин по тялото му се появяват рани, на местата, на които Христос получава раните си на Разпятието. Почива на 3 октомври 1226 година в родния си град Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец. Смята се за покровител на Италия и животните.
След избирането си на 13 март 2013 година за папа, кардинал Хорхе Берголио приема тронното име Франциск I в памет на светията от Асизи.